"— Имаше една дума, за която мъдреците говореха с почти страхопочитание.
— Коя е тя?
— Тази проста дума като че ли за тях съдържаше огромно значение и непрекъснато се явяваше в разговорите им. Въпросната дума е страст и именно нея трябва непрекъснато да държиш в центъра на съзнанието си, докато следваш мисията си и постигаш целите си. Изгарящата страст е най-мощното гориво за мечтите ти. Тук, в нашето общество, ние сме загубили тази страст. Ние не правим нещата, защото обичаме да ги правим. Правим ги, защото смятаме, че трябва да ги правим. Това е рецепта за нещастие. Не говоря за романтичната страст, макар тя също да е необходима съставка за успешното, вдъхновено съществуване. Онова, за което говоря, е страстта за живот. Изпитай отново радостта всяка сутрин да се будиш с енергия и очакване. Вдъхни огъня на страстта във всичко, което правиш."
Робин Шарма - " Монахът, който продаде свойто Ферари"

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ри се е докосналапо такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях." 

"451 градуса по Фаренхайт" Рей Бредбъри

"Понякога се случва така, че въпреки цялата болка, която ти е причинил някой, успяваш да му простиш. Само че вече не ти се иска да го прегърнеш."

Представете си , че е дошло времето Ви , лежите , а около вас са се събрали духовете на мечтите , които не сте осъществили , на таланта , които сте пропиляли , на способностите , които не сте развили.Седят и Ве гледат с разгневени очи и Ви казват : Само ти можеше да ни дадеш живот , а не го направи и сега трябва да умрем с теб!.А сега въпросът е , ще позволите ли това да се случи или ще се борите за да им дадете живот! 

"Понякога си мислим, че може да се върнем там, където сме били щастливи. Но тези места се намират във времето, а не в пространството.Това пътешествие е невъзможно, а дори и да се върнем, ще заварим себе си..напълно различни."

“… За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината – такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина!”

"Не можех да се съпротивлявам, защото би било преструвка. Не исках да го галя, защото би било противоречие. Нямах сили да го отблъсна, защото би било опълчване срещу вездесъщия закон на притеглянето, по-силен от земята. Но ръцете ми едновременно се съпротивляваха и го галеха, независимо от мене."
S.H.

"Пътувaне към себе се" Блaгa Димитровa

"Господи, как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него, и толкова бавно, когато го наблюдаваш."

- Знаете ли какво им е най-хубавото на разбитите сърца? - попита библиотекарката.
Поклатих глава.
- Че могат да се разбият истински само веднъж. Останалото са просто драскотини..

"Играта на ангела", Карлос Руис Сафон

• — Никога не съм търсил щастие. Кому е нужна щастието? Аз търсех наслаждение.
  — И намирахте ли го, мистър Грей?
  — Често. Твърде често.