“Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.”

“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”

Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”

“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

„Намери жена като теб, жена, която да не ти отстъпва по нищо. Не си позволявай да се влюбиш в някоя, която ще постави интересите и капризите си преди теб.
Обикни онази жена, която може да живее смело и безкомпромисно като теб. Намерижената, която ще те накара да искаш да бъдеш по-добър човек.“

- Красиво Начало

Защото те обичам силно, силно
понякога съм цялата безсилие.
Тогава мога само да притихна
и в тебе да поискам да се скрия.
Защото те обичам много, много
понякога съм малка като точка.
Тогава нищо, нищичко не мога,
освен да светя цялата от обич.
Защото те обичам до полуда,
съвсем нормално - ставам алогична.
(Логична е оксиморон на влюбена.)
Разбираш ли...ужасно те обичам.

Предлагам ти, другата година по това време да сме на плажа,да ми купуваш сладолед и да ми рошиш косата. Предлагам ти, да хванеш самолета и аз моя и ти предлагам да ме чакаш там на летището, до будката за кафе, точно в ляво. Предлагам ти, да си поделим таксито после. Квартирата? И леглото. Сутрините, книгите, случайно купените списания, малкото цветя и многото пясък- в обувките, по тялото, в леглото. Цяло лято? С теб искам да живея само лятото, защото си сладък и хрускаш, когато те целувам, от песъчинките на плажа. Солен си и аз съм солена, пак нямахме време да се изкъпем и пак ще спим на пода, нищо, че смених чаршафите. Да не ги мърсим уж, а и леглото е неудобно, твоята прегръдка по е, какво като е на земята. А сутрин все ставаш преди мен, небрежно си надянал къси гащи и си взел кафе, знаеш как обичам да ме будят с кафе, и ми свиваш цигара. Обичаш ми и пороците, храниш ме с тях, защото знаеш, че и ти си един от тях. А аз винаги ще взимам бира след работа и ще ходим на плажа да се печем на звездите и да се къпем в думи, за които знаем друг път няма да има време. Луната даже ще ни завижда и свенливо ще се крие в полумесец, а морето недоволно ще плясва от време на време, да ни напомня, че не сме сами. Изтърсваме колена и ще ме водиш да танцуваме. Кой би отказал, когато музиката звучи навсякъде и в главата ми, когато сме тук, аз и ти още повече, най-вече ти. Виждам само светлините и теб, и май ми се е замаяла главата от бирата и теб, май. Тръгваме към вкъщи и пак ще спим на земята, виждаш ли как не остава време. Май. Хубаво е , че още е май, май ми харесва. Септември по не, защото септември пак ще се срещаме на летището, но тогава… кой от къде е. Знаеш само лятото съм твоя.Тогава не ни се говори-по есен, следваща среща може и да няма и двамата знаем, че от много думи полза няма. Само няколко стигат обаче. „Другото лято…Искаш ли? Пак?”
М.Янева

Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, за да може водата от дробовете му да се изпомпва по-бързо.
Другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за казармата и за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света, който приятелю му описвал. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една потискаща, сива стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Тогава сестрата поклатила глава и отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.

Джериес Авад

''Аз не познавам друг белег на превъзходство освен добротата!''
Бетовен

Ако знам, че обичта ще свърши. .

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши ;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал,
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов

„Казаха ми, че за да я накарам да се влюби в мен, трябва да я разсмея. Но всеки път когато тя се смее, аз съм този, който се влюбва.“
Томасо Ферарис

"Когато те погалих осъзнах,че през целия си живот съм бил с празни ръце."

/Алехандро Ходоровски/

Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката и страданието, водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили своя начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любяща загриженост. Красивите хора не са красиви просто по някаква случайност."

Елизабет Кюблер-Рос

Наблюдавал ли си хората? Когато някой се влюби няма нужда да го обявява. Можеш да видиш, че в очите му се е появила една нова дълбочина. Можеш да видиш на лицето му една нова грация, нова красота. Може да видиш в походката му един фин танц. Той си е същият човек, но все пак не е същият. Любовта е влязла в живота му, пролетта е дошла в неговото същество, цветята в душата му са цъфнали. Любовта причинява незабавни трансформации ...

"Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват Чудеса. Прошката е акт на Любов към самия Себе си.Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Виe ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да се чувствате зле през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на Любов към самия Себе си. "

Дон Мигел Руис