Аз съм истинска, истинска, истинска!
Без гримаси. Без фалш. Без преструвки.
Не участвам в измислена приказка.
Не потропвам със златни обувки.
Ако търсиш принцеса - объркал си.
В мен такава жена не вирее.
(Би избягала милата тутакси,
щом неволя в гърба ѝ повее.)
И в графата ти с мъжки момичета
няма как да се впиша. Изобщо!
Имам нужда да бъда обичана.
Не да нося на гръб денонощно.
В ничий образ не влизам. Те - ролите,
са запазена марка на други.
По сценарий играят актьорите.
Не предлагам такива услуги.
В моя свят не допускам от лесните
и достъпни за всяка момчета.
Имат място единствено честните!
(Те не се вкарват в цирк и в клишета.)
Аз съм истинска. Знам, че е плашещо.
Затова и малцина рискуват...
Но в замяна печелят най-важното -
Любовта, за която бленуват..

Васка Мадарова

"Живота е магия. В самата си същност, душата е вълшебна, и във всеки един процес в химята, във всеки поклон и съдействие, в борбата и капитулацията - във всяка мисъл ,която се ражда - магьосничесвото е нейна майка. Унищожиш ли магията , унищожаваш самия живот" 
Стивън Ериксън ,' Малазанската книга на мъртвите:Прах от мечти'

„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия. Хората обаче съдят само по заглавието.“

“Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.”

“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”

Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”

“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

„Намери жена като теб, жена, която да не ти отстъпва по нищо. Не си позволявай да се влюбиш в някоя, която ще постави интересите и капризите си преди теб.
Обикни онази жена, която може да живее смело и безкомпромисно като теб. Намерижената, която ще те накара да искаш да бъдеш по-добър човек.“

- Красиво Начало

Защото те обичам силно, силно
понякога съм цялата безсилие.
Тогава мога само да притихна
и в тебе да поискам да се скрия.
Защото те обичам много, много
понякога съм малка като точка.
Тогава нищо, нищичко не мога,
освен да светя цялата от обич.
Защото те обичам до полуда,
съвсем нормално - ставам алогична.
(Логична е оксиморон на влюбена.)
Разбираш ли...ужасно те обичам.

Предлагам ти, другата година по това време да сме на плажа,да ми купуваш сладолед и да ми рошиш косата. Предлагам ти, да хванеш самолета и аз моя и ти предлагам да ме чакаш там на летището, до будката за кафе, точно в ляво. Предлагам ти, да си поделим таксито после. Квартирата? И леглото. Сутрините, книгите, случайно купените списания, малкото цветя и многото пясък- в обувките, по тялото, в леглото. Цяло лято? С теб искам да живея само лятото, защото си сладък и хрускаш, когато те целувам, от песъчинките на плажа. Солен си и аз съм солена, пак нямахме време да се изкъпем и пак ще спим на пода, нищо, че смених чаршафите. Да не ги мърсим уж, а и леглото е неудобно, твоята прегръдка по е, какво като е на земята. А сутрин все ставаш преди мен, небрежно си надянал къси гащи и си взел кафе, знаеш как обичам да ме будят с кафе, и ми свиваш цигара. Обичаш ми и пороците, храниш ме с тях, защото знаеш, че и ти си един от тях. А аз винаги ще взимам бира след работа и ще ходим на плажа да се печем на звездите и да се къпем в думи, за които знаем друг път няма да има време. Луната даже ще ни завижда и свенливо ще се крие в полумесец, а морето недоволно ще плясва от време на време, да ни напомня, че не сме сами. Изтърсваме колена и ще ме водиш да танцуваме. Кой би отказал, когато музиката звучи навсякъде и в главата ми, когато сме тук, аз и ти още повече, най-вече ти. Виждам само светлините и теб, и май ми се е замаяла главата от бирата и теб, май. Тръгваме към вкъщи и пак ще спим на земята, виждаш ли как не остава време. Май. Хубаво е , че още е май, май ми харесва. Септември по не, защото септември пак ще се срещаме на летището, но тогава… кой от къде е. Знаеш само лятото съм твоя.Тогава не ни се говори-по есен, следваща среща може и да няма и двамата знаем, че от много думи полза няма. Само няколко стигат обаче. „Другото лято…Искаш ли? Пак?”
М.Янева