30.08.12 г.

I can't keep myself, and still keep you too




Не те обичам така, както ми се иска.
Това, което трябва да направя, е да избягам от теб!
Обичам те, но я няма тръпката
и тази мисъл ме преследваше по целия пък към вкъщи.
И така, никога не знаеш,
не знаеш достатъчно, докато любовта не приключи...
Докато не изгубим контрол, защото сме понесли повече отколкото можем
 и викаме: "НЕ!"...
Не те обичам така, както ми се иска.
Искам да продължа напред, но не мога да избягам от теб.
Така че, ще подтискам чуствата, ще пазя тайната,
за да не разберат другите...


Задръж любовта си заключена вътре в теб.


Не те обичам така, както ми се иска.
Не мога да стоя безучастен, затова ще се опитам да постъпя правилно.
Имам какво да губя, затова трябва да продължа напред. 
Но мога да запазя едновременно себе си и теб.
Затова ще трабва да се съсредоточа, когато съм сам,
някъде далеч от дома и на опасно място.
Колко пъти преди да успея да те превъзмогна ти казах,
че ще загубиш.
 Не те обичам така, както ми се иска.
Трябва да тръгвам, трябва да продължа напред.
Няма повече да губим време, не можеш да чакаш цял живот.
Ние просто губим време, кога ще свърши всичко това.


Задръж любовта си заключена вътре в теб.




Не те обичам така, както ми се иска.
Обзалагам се, че никой не знае, че всъщност няма нов човек в живота ми.
Знам, че казах че съм те преодолял, но все още имам чувства към теб.
Но не те обичам така, както ми се иска.
Затова трябва да продължим напред с любовта,
само Бог знае,
дали някога ще бъда с теб, объркан съм.
Ти решаваш, ти решаваш.
Не те обичам така, както ми се иска.
Там, където искам да отида, няма да имам нужда от теб.
Бил съм на този път прекалено много пъти...
Не те обичам така, както ми се иска.


Задръж любовта си заключена вътре в теб.

28.08.12 г.

27.08.12 г.

ДОКОСВАНИЯ

Отделя се всичко с пределна черта, 
която е допир до нещо друго.
Затворен е стволът в кора - 
чрез нея усеща вятър и дъжд.
Бронирана в люспи е рибата - 
чрез тях осезава звука на вълните.
Морето е стегнато в брегове - 
чрез тях се докосва до жадната суша.
Пригвоздена в женска кожа съм аз - 
чрез нея познавам ласка и рана.
Ние владеем контакт със света 
чрез своите граници само.
И ставайки по-безгранични, 
ще ставаме все по-самотни.
1977
Блага Димитрова


25.08.12 г.

You got to lose to know how to win


When the blood dries in my veins
And my, heart feels no more pain
I know, I'll be on my way
To heaven's door

Love...

Любов е да помогнеш!
Любов е да дадеш,
на гладния- надежда,
на сития- копнеж,
на силния- неволя,
на слабия- кураж,
на алчния- сърце,
на можещия- цел,
на гордия- утеха,
на плахия- мечта,
на властния- боязън,
на роба- доброта!
Любов е да раздаваш,
душата си без цел
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.....

Надежда Захариева



  В нея има някаква много странна и необяснима харизма. Нещо, което неудържимо те привлича, без дори ти самият да знаеш защо, по каква причина, как и дали можеш да се отървеш от това чувство, често саморазрушително, защото осъзнаваш, и то толкова ясно, и дълбоко, и отчетливо, че тя не е за теб. Просто не е! Тя  не е за никой. Сякаш е създадена просто за да стои там и да и се радваме. Просто за да живее, както може и си знае, а ние да я наблюдаваме и да й се възхищаваме. Като че е восъчна фигура, перфектна и изваяна, дори в недостатъците си. А те са толкова много! И толкова красиви.Те са съвършени, като самата нея.Те са неизбежни и личими, но на теб не ти пречат, защото тя е създадена за да й се възхищаваш.Тя може всичко което ти не можеш. Тя би казала всичко, което ти нямаш смелост.Тя прави всичко за което ти мечтаеш и не смееш да осъществиш.Тя е всичко, което ти не си и след като помислиш малко осъзнаваш, че всъщност  тя...е нищо.Едно голямо нищо! ЗА нея нищо няма значение, ти нямаш значение, животът няма значение, светът няма значение, времето няма значение. Не й пука от нищо, за нищо, за никой, от никой. И въпреки този си недостатък, тя е перфектна, защото е създадена за да й се възхищаваш. Но, недей,само недей, само, моля те, недей да правиш грешката да я обичаш. Не и тази грешка. Всичко друго, освен това. Ще пострадаш! Да, знаеш го. И какво?,,Не ми пука''- казваш. Ммм,не,не мисля. Тя е просто дух, просто призрак и видение. Нещо, което съществува в момента, което не е известно дали ще го има в бъдеще и дали е било такова в миналото. Ако искаш да се запазиш цял, не обичай.Просто недей! Знаеш го! Да, знаеш го и виждам, че въпреки това си тръгнал по този път. Грешка е! Казваш ми: ,,Да, но тя е перфектна. Не разбираш ли, в нея има някаква харизма, която неудържимо ме привлича. Впримчила ме е в мрежите си, без дори да знам дали и самата тя го осъзнава, и не иска да ме пусне.Аз съм роб на моите желания към нея и съм готов да направя всичко!Всичко за да бъде щастлива, за да бъде с мен. Или дори да не е с мен, поне за да мога да я наблюдавам.Или, дори да не е щастлива, нека поне остане тук.Искам да й се радвам, винаги, до безкрая, до самата моя смърт искам лицето й да е пред очите ми, а ако е възможно тялото й в ръцете ми.Искам да чувам смеха й, историите й, всичко! Тя е моята муза и аз не мога да живея без нея''. Да, добре, разбирам те. И все пак, недей. Защото истината е, че тя е нищо. Тя няма да остане тук, защото е безплътна и безкръвна. Колкото е човек, с привичните за него ниски страсти и грехопадения, толкова и ангел, изящен и красив, отлитащ към небето, отделящ се от земята с всяка изминала секунда, все повече и повече.,,Ще умра за нея''- ми казваш ти. Умри, но и така няма да си с нея! Нейната земя  е ничия, нейната плът е ничия, нейният живот на практика не съществува, точно защото е изпълнен със събития.
И все пак, признавам- в нея има някаква необяснима харизма.
И тогава ти ми казва:,,Вече не!Вече не е необяснима.Ти ми я обясни, току-що.''



Good Night

Celebrate all victories, no matter how big or small.

Бисквитки и мляко, за спокоен сън. Не забравяйте, че утре ви очаква нов ден, пълен с шансове и предизвикателства. Приемете ги с отворени обятия. Изживейте ги!