Различно е обичането всеки път. Разделите са винаги едни и същи.

Oчакванията понякога болят. 

Понякога не можеш да си тръгнеш. 

Понякога не стигат всичките цветя, 

за да платиш една-едничка нощ безсънна. 

Завръщанията понякога болят. 

Понякога е дом небето нощно. 

Различно е обичането всеки път.

Разделите са винаги едни и същи. 

Компромисите ли? Те винаги  болят 

(понякога дори и прекаляват). 

Не винаги успяваш да останеш цял.

Нали не мислиш, че е лесно да прощаваш?

Оставанията понякога болят. 

Отказваш до безкрай да се сбогуваш.

Понякога дори и ветровете спят. 

Понякога и гълъбите се целуват.

 

И сънищата ни понякога болят. 

Не знаеш ли? И сенките тъгуват. 

Понякога е скрита много обич в грях.  

Понякога и пеперудите сънуват.

Да те обичам

Да те обичам е като да вярвам в приказки - 

в едни такива щурави, без край. 

В които феите са истински

и няма граници за любовта. 

Да те обичам е като да достроявам сънища.

А после да ги пълня със море. 

Да знам езика на делфините. 

Да са лилави всички ветрове. 

Да те обичам е като да съм направена 

от нощни бризове и от звезди. 

С душа от северни сияния, 

с възможно най-дъждовните очи. 

Да те обичам е да крия с тебе голотата си.

Да вярвам в невъзможните неща.

Да изкрещя без глас тъгата си.

Сама от себе си да се спася. 

Да те обичам е като да пиша стихове. 

От шепа цветни късчета душа

да построя приют за думите. 

Приют за чувства, птици и цветя. 

Да те обичам е като да притежавам залеза. 

От недокосване да ме боли. 

Във всичко да си и навсякъде. 

Да си измислица и да не си.

Да те обичам е като хиляда лудости. 

Като да искам и да мога да летя.

Като компас против самоизгубване. 

... и смисълът на всичко друго на света...

Едно обичане

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 

Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо. 

Като притихнал в тъмното камбанен звук. 

... а всяка тишина е някакво начало. 

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук. 

Дълбоко, колкото безброй морета. 

Да можех с птиците да отлетя на юг... 

И да ме виждат само ветровете. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 

Научих се (почти) да го отричам. 

Но знам, че няма ли го, ще умра от студ... 

А после много дълго ще съм птица. 

Едно мълчание ми е заседнало ей тук. 

А думите преливат от очите. 

Тежи от хиляди мълчания светът. 

И все по-тихо става. Все по-тихо. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 

Дълбоко ми е и ми се потъва. 

Останалото е отвикване един от друг. 

И цял живот умиране - като присъда. 

the game...

...

Тя...

Тя вижда смисъл в малките неща.
Кой би помислил, че може да е сама?
Тя чака тебе... сама е...
Колко дълги дни...
И тя е като теб, нали?
Чака тебе...
Толкова време...

Тя търси нежност в малките неща.
Тя пали свещи, за да не е сама...
Чака тебе...
Но ти не я позна.

Всичко, което ми е нужно.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.