“Сега съм тук и изобщо не беше трудно да се превърна в това, което виждам, защото вярвах на сърцето си, което е много повече от думите- но аз трябваше да дам моя дял. Връщайки се назад, аз си спомням, че най- трудно от всичко беше да рискувам цялото си същество, нужна ми беше толкова Вяра...”

Преподавателка по психология, в урока по "Управление на стреса”, влязла в аудиторията пред студентите. Вдигнала над главата си чаша с вода и всеки очаквал да зададе обичайния въпрос, засягащ теорията за оптимизма и песимизма, а именно - дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна.

Вместо това, с усмивка на лице, тя запитала: "Колко тежи тази чаша?”

Отговорите варирали от 50 до 150 милилитра.

Тя заявила: "Точната маса на чашата няма абсолютно никакво значение. Тя зависи от това колко време ще се наложи да я държа. Ако e минута, няма да е никакъв проблем. Ако e час, ще ме заболи ръката. Ако e цял ден, ръката ми ще се обездвижи и парализира. Във всеки случай, масата на чашата няма да се промени, но колкото по-дълго време я държа, толкова по-тежка ще става тя", заявила тя и допълнила: "Стресът и тревогите в живота ни са като тази чаша вода. Ако мислите за тях за кратък период от време, нищо няма да ви се случи. Ако мислите за тях по-дълго, ще започне да ви боли. Ако мислите за тях непрекъснато, ще се почувствате парализирани, няма да можете да правите каквото и да е друго".

Така че, приятели, важно е да се освободим от стреса. Колкото е възможно по-рано след като е привършил поредният ви натоварен работен ден, се освободете от умората и напрежението. Не ги внасяйте във вечерта и в съня си. Поставете чашата на масата!

НЕ ВИ ПРОЩАВАМ
Не ви прощавам за нищо господа,
за хубавата просешка тояга,
за дрипавата скъсана торба,
която елитът сръчно ни надяна!

Не ви прощавам за нощите без сън,
нали очите гладни не заспиват.
Не ви прощавам хаоса навън,
където ни насилват и убиват!

Не ви прощавам за лудите сред нас,
които са щастливи без причина,
усмихват се, говорят си на глас.
Не ви прощавам затова, че са мнозина!

Не ви прощавам за тия дето с вик
политат от високите етажи,
от бедността спасили се за миг,
размазвайки се долу на паважа!

Не ви прощавам за скъпите коли
и за откраднатите милиони,
за пищните ви мраморни дворци,
дори за наглостта да сте спокойни!

От името на нашия народ,
одрипавял и гладен, не ви прощавам!
А дали ще ви прости Бог?
Съмнявам се, дълбоко се съмнявам!

Никола Статков

“Предай без да връщаш!”.

Онова, което те кара да съжаляваш, когато вече виждаш светлината в края на дните си, не са пропуснатите покупки: нова кола, лъскави дрехи и бижута, скъпо шампанско, пропуснатите бизнес сделки или 5 звездния ресторант в центъра на града. А съжаляваш за това, точно покрай този ресторант има красива алея, на която все си си обещавал да се поразходиш с любим човек. Съжаляваш, че си пропуснал да дадеш така мечтаната целувка, че си пропуснал да прегръщаш повече децата си, да ги научиш да карат ски, пропуснал си да видиш най-красивото изпълнение на световно известен артист, да казваш по-често колко обичаш, колко много цениш човека до теб, въпреки тоновете "лимони", които сте изяли през всичките тези години. Мечтаеш за пропуснатите песни на птичките в планината, за гледката на най-красивият изгрев на света, за онзи .... неизигран танц на плажа… Сещаш се, че си пропуснал да вярваш в собственото си щастие, и си позволил друг да го определя. И разбира се.... си пропуснал да му простиш за това. Кой си казва: “Ех, щеше ми се да бях работил още повече и по до късно!!! Да прегръщам повече половинката си, децата си, роднините си, както и това да им казвам колко ги ОБИЧАМ!” . Затова остави съжалението за друг път, не съжалявай за нищо и започни да живееш. Отвори сърцето си за щастието, за чудото на живота. То е до теб, просто отказваш да го видиш, защото избираш да затвориш очи. Силно затворените очи водят до душевна слепота. Всичко идва и си отива, но споменът за любовта, за изживяното щастие остава. Постарай се да запомниш колкото можеш повече от доброто. Позволи си големи мечти и казвай по-често “да”, истински добри думи, лъчезарни усимвки и прави всичко на игра. Просто кажи със сърцето си, следващият път, когато направиш подарък: добра дума, молитва, благословия, прегръдка или въздушна целувка: “Предай без да връщаш!”. Сърцето-получател отсреща ще го усети, защото “любовта не се вижда с очите, тя се усеща в сърцето!” - Екзюпери.

 

DREAMS

Попитай себе си каква е тайната на твоя успех. Чуй отговора си и постъпвай според него.

Ричард Бах

Това което повечето хора трябва да научат е как да обичат хората и да използват предметите, вместо да обичат предметите и да използват хората…

Гарите са видели повече искрени целувки, отколкото ритуалните зали, а стените на болниците-повече искрени молитви, отколкото тези на църквите !

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Обичал ли си някога така

Обичал ли си някога така,
че чак дъхът в гърдите ти да спира...
В един миг да политаш със крила,
а в другия – по малко да умираш...

Обичал ли си някога така,
че чувствата отвътре да изгарят...
Любов, омраза, ревност и тъга,
завършващи с безумна страст накрая...

Обичал ли си някога така,
че да тръгваш, после да връщаш,
разбирайки, че никой на света
по този начин няма да прегръщаш...

Обичал ли си някога така?...
Сърцето ти дали се разпознава?
Веднъж ни среща само любовта...
Но чувството... завинаги остава!

Павлина Соколова