И дядо ми казваше:Когато ти е тъжно и имаш проблеми,когато имаш мъка на сърцето, сине, ела си на село, да станеш мъничък, да станеш дете...да тръгнеш от никъде...

"...тъгата на хората е като кладенец. Никога не знаеш колко е дълбока." 

Мери Алис Монро "Дъщерята на пеперудите"

 

 

Ето я и нея! Тя, която ми каза, че любовта не съществува, а после ме отнесе в отровната й прегръдка.

ВИНАГИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЪЖИВИШ НЯКОЙ ДРУГ, ВМЕСТО ЕДИН ПОЕТ

Поезията е тъга и проклятие.
Коридор към нищото
изпълнен с лудост
и фантазия.
Пуйки,
овни,
фалирали монаси.
Всички се надяват, че някой ден
светът ще си спомня за тях,
а може би всъщност е по-добре да се изтрият
всички касети
и видео записи с фалшиви сладости.
Тъй като никой не прави друго,
освен да мисли за себе си,
откъде накъде трябва да се губи време
в слушане как другите стихоплетстват.
Светът е нисък
и доста глуповат.
Може би има малко поезия наоколо,
защото заслужава да има само толкова.
Винаги е по-добре да уважиш някой друг,
вместо един поет.
Поетът е луд и обречен
да натяква толкова много своята проклета истина,
своята идиотска любов,
своята илюзорна красота.
Директорът на банката пази парите ни.
Нотариусът определя собствеността ни.
Полицаят ни пази от крадците.
Шефът ни дава да работим.
Курвата ни прави свирки.
Портиерът ни дава писмата.
Кучето ни прави компания.
Плюнката от горе ни унижава.
Търговецът ни продава коли.
Водещият ни казва заглавието на филм по телевизията.
Но поетите
поетите
пъхнете ги всичките в лудницата
и изхвърлете ключа.

 

Джузепе д'Амброзио Анджелило
превод: Юлиана Радулова

 

МОЛИТВА

Антоан дьо Сент-Екзюпери



Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.
Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето.

Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Господи, научи ме на изкуството на малките крачки.

 

 

"Любов, това е цял океан в една сълза, седем небеса в един поглед, вихрушка в една въздишка, светкавица в едно допиране, милион години в една минута."

Толстой

 

 

" От време на време той идваше при нея завинаги..."

Д. Рубина " Кучето"

"След като правихме любов знаех, че това е краят...Дали някога съм го обичала или просто бях пристрастена към болката...Фината болка да искаш някой, който е така недостижим..."

 

 

Всеки вижда онова, което с очите си иска да вижда
Всеки слуша онзи, когото би искал да слуша
Всеки вярва в онова, в което съзнанието му иска да вярва

Взе сърцето ми и го стисна в ръцете си
с всяка дума, с всеки знак, знаеш как да ме накараш да крещя.
И всяка болка е от теб и всяка сила взимаш в мен и всичко ми казва, "остави, остави" но незная защо, с мен продължаваш да си играеш ти.
Не ми е лесно и на мен да те пусна, всеки шепот, всеки спомен
във всичко около мен има част от теб.
и няма да е истина , а ще е лъжа ако кажа че съм готова да си замина сега.
И не е достатъчно да кажеш, че ти пука за мен
и двамата знаем,че не е така.Твоите чувства са едно голямо нищо, а моята болка и моята любов- това е вече всичко.
Така да бъде, нека ми тежиш.Така да е, щом го решиш.Знай обаче, всяка жена има две лица и ако днес съм само за тебе аз, утре дори спомена за мен ще искаш да изтриеш ти.

А дори да ме молиш дори да крещиш, небето да пада и да тъжиш. Всичко това, ще е само лъжа, за да ме върне при тебе така.
Но, забрави, няма да мога, жена без сърце от сълзи не се трогва.
Няма да стане, не и тогава, защото любовта все някога заминава.