Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, за да може водата от дробовете му да се изпомпва по-бързо.
Другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за казармата и за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света, който приятелю му описвал. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една потискаща, сива стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Тогава сестрата поклатила глава и отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.

Джериес Авад

''Аз не познавам друг белег на превъзходство освен добротата!''
Бетовен

Ако знам, че обичта ще свърши. .

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши ;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал,
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов

„Казаха ми, че за да я накарам да се влюби в мен, трябва да я разсмея. Но всеки път когато тя се смее, аз съм този, който се влюбва.“
Томасо Ферарис

"Когато те погалих осъзнах,че през целия си живот съм бил с празни ръце."

/Алехандро Ходоровски/

Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката и страданието, водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили своя начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любяща загриженост. Красивите хора не са красиви просто по някаква случайност."

Елизабет Кюблер-Рос

Наблюдавал ли си хората? Когато някой се влюби няма нужда да го обявява. Можеш да видиш, че в очите му се е появила една нова дълбочина. Можеш да видиш на лицето му една нова грация, нова красота. Може да видиш в походката му един фин танц. Той си е същият човек, но все пак не е същият. Любовта е влязла в живота му, пролетта е дошла в неговото същество, цветята в душата му са цъфнали. Любовта причинява незабавни трансформации ...

"Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват Чудеса. Прошката е акт на Любов към самия Себе си.Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Виe ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да се чувствате зле през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на Любов към самия Себе си. "

Дон Мигел Руис

Не си искал да се родиш, но си тук.

“Един млад мъж попитал дядо си защо животът понякога е толкова труден. Ето отговора на стареца:

- В живота има тъга и радост, загуби и победи, падане и изправяне, глад и изобилие, зло и добро. Не го казвам, за да те отчайвам, а за да ти разкрия реалността. Животът е пътуване, което понякога осъществяваме в светлина, друг път – в сянка.
Не си искал да се родиш, но си тук. Имаш слабости и силни страни. Имаш и двете, защото животът ни дава по две от всичко. Носиш в себе си волята за победа, както и готовността да загубиш. Сърцето ти е способно на състрадание, но и на принизяващо високомерие. Вътре в теб е умението да посрещнеш живота, но и страхът да му обърнеш гръб.
Животът може да ти даде сила. Силата идва от посрещането на житейските бури, от изживяването на загуби, от тъгата и свиването на сърцето, от изпадането в дълбините на скръбта. Трябва да посрещнеш бурята. Трябва да посрещнеш вятъра, студа и мрака. Когато бурята е силна, стой здраво, защото тя не се опитва да те събори, а да те научи да бъдеш силен.
Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието.
Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев. Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден.

И най - неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по - силна и от най - свирепата буря.

Продължавай напред!”



Джоузеф Маршал- “Продължавай напред - изкуството на постоянството”

Когато чакаш някого пет минути -това е необходимост .Когато чакаш няколко часа - това е надежда .Когато чакаш няколко седмици -това е приятелство .Но да чакаш ,когато знаеш ,че няма да дойде -това е любов

"Никога не бива да се чувстваш виновен, че отстраняваш отровни хора от живота си. Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат - не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен.

Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви."

Даниеле Кьопк

За музика божествена копнея!

Сърцето ми е зажадняло цвете!

О, нека като вино тя се лее,

потоците на песните пуснете!

Като поле изсъхнало, без дъжд,

аз губя свяст: да почне тя веднъж!

Да вдъхна пак мелодията тиха!

Не спирайте! Душите ни са жадни!

Ще махне тя змията, що увиха

покрай сърцето грижи безпощадни.

Как леко тя по жилите минава

и разумът отдъхва си в забрава.

Ту дъх на теменуга полужива

до езеро — блестящо огледало,

когато пладнешкият зной изпива

росата във цветчето премаляло

и то издъхва… А полита аромата

с крилете на зефира над водата;

ту златна чаша със вино пенливо,

което шепне и във искри пламва,

магьосница докато го налива

и със целувки към любов примамва

История за 1 жена и нейните 4 мъже

Имало едно време една жена, която имала четирима мъже.
Жената обичала четвъртият си мъж най-много.
Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и вторият. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала : Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж : Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж : Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият.
Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила вторият мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първият й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!

Всъщност, ние всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото. Без значение колко време и усилия полагаме, един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството. Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите. Без значение колко много пъти те са били до нас, в края на пътя те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа. Често го пренебрегваме, преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това, Духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него сега, защото той е част от теб и ще е с теб.

"Aко аз съм мравката, която ходи по стъпалото на слона и казва: "Това е дърво!", а друг е мравката, която ходи по хобота и казва: "Това е змия!", а трети е мравката, която ходи по ухото и казва: "Това е листо!" тогава можем ли да заклеймим слона защото не обичаме змии?

Горе долу така стои въпросът и с критиката. Всички неща, които не разбираме и които разделяме и отричаме, са аспекти на едно и също ЦЯЛО, но ние сме твърде малки, за да го разберем. И докато не пораснем, няма как да го осъзнаем и ще продължим да критикуваме всичко, което е извън нашето полезрение. А един ден, като видим цялата картина, ще се смеем със сълзи!"