31.10.12 г.

He still is...

"And I remember when I met him, it was so clear that he was the only one for me...
He was charismatic, MAGNETIC, electric and everybody knew it.
When he walked in every woman's head turned, everyone stood up to talk to him. He was like this hybrid, this mix of a man who couldn't contain himself. I always got the sense that he became torn between being a good person and missing out on all of the opportunities that life could offer a man as magnificent as him. And in that way I understood him and I loved him. I loved him, I loved him.. And I still love him."


Искам

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти,не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.Искам да ме окуражаваш,без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш,без да се нагърбваш с мен.Искам да ме защитаваш без лъжи.Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш,че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно.




30.10.12 г.

Голямата любов

Голямата любов е такава, защото се откроява сред всички преди и след. Защото дори и в ръждата й има блясък.
Голямата любов е такава, защото поне веднъж те е наранявала дълбоко. И точно на нея все си прощавал.
Голямата любов е такава, защото е опирала лицето ти и в прахта, и в небосвода. Защото те е нареждала и разпилявала като пъзел.
Голямата любов е такава, защото точно нейните белези вечно ще болят душата ти. Защото само нейните мигове помниш в детайли.
Голямата любов е такава, защото си я виждал гола, без грим, разчорлена, сутрешно сънена, разярена, разплакана и пак си я боготворил.
Голямата любов е такава, защото те е разхождала по ръба на лудостта. Защото ти е докарвала амнезия, аритмия, невроза, депресия и други медицински термини.
Голямата любов е такава, защото е гравитация и безтегловност. Защото е най- специалната роза на твоята планета.
Голямата любов е такава, защото понякога е невъзможна. Защото с нея не можа вечно да живееш, но е жива и до днес в теб.

Най- важните неща...

" Най- важните неща се изричат винаги най- трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не само това, нали? Най- важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най- лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"
- Стивън Кинг
“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш”

? Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans

Легенда за птицата


''Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по- сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най- дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най- хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата. Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим."

Няма грешки, има уроци.

"Никой не може да те обиди или нарани без твое разрешение. Едно от златните правила на щастието и успеха е начинът, по който приемаш нещата, които ти се случват. Успешните хора са велики интерпретатори. Хората, които са постигнали величие, са развили способност да интерпретират негативни или отслабващи събития като позитивни предизвикателства, които ще им помогнат да израснат и да се изкачат още по-високо по стълбицата на успеха. Няма лоши случки, само такива които ти помагат да се развиеш и закаляват твоя характер, така че да можеш да се извисиш до нови висини. Няма грешки, има уроци."


21.10.12 г.

And I want so badly to be good.

Oh, my God, I am heartily sorry for having offended Thee
And I detest all my sins
Because I dread the loss of heaven, and the pains of hell.
But most of all because I love Thee,
And I want so badly to be good.

29 WAYS TO STAY CREATIVE


1. Make lists
2. Carry a Notebook everywhere
3. Try free writing
4. Get away from the computer
5. Quit beating yourself up
6. Take breaks
7. Sing in the shower
8. Drink coffee
9. Listen to new music
10. Be open
11. Surround yourself with creative people
12. Get feedback
13. Collaborate
14. Don't give up
15. Practice
16. Allow yourself to make mistakes
17. Go somewhere new
18. Count your blessings
19. Get lots of rest
20. Take risks
21. Break the rules
22. Don't force it
23. Read a page of the dictionary
24. Create a framework
25. Stop trying to be someone else's perfect
26. Got an idea write it down
27. Clean your workspace
28. Have fun
29. Finish something

5.10.12 г.

Отговорът

О, да, любовта е все още отговорът - на безразличието, на дребнавостта, на илюзиите, на безизходицата, на ненамирането за кого да гласувам в неделя, на заспалите хорица, които си живеят затворени в черупките на егото, а също разбира се и на
 всичко хубаво и прекрасно, което е част от този велик екперимент, който (слава Богу) е към края си. Това е и винаги е бил отговорът, който разтваря дуалността, извисява съзнанието - без да е логично, без да се налага да се оправдаваме.