25.03.14 г.

"Aко аз съм мравката, която ходи по стъпалото на слона и казва: "Това е дърво!", а друг е мравката, която ходи по хобота и казва: "Това е змия!", а трети е мравката, която ходи по ухото и казва: "Това е листо!" тогава можем ли да заклеймим слона защото не обичаме змии?

Горе долу така стои въпросът и с критиката. Всички неща, които не разбираме и които разделяме и отричаме, са аспекти на едно и също ЦЯЛО, но ние сме твърде малки, за да го разберем. И докато не пораснем, няма как да го осъзнаем и ще продължим да критикуваме всичко, което е извън нашето полезрение. А един ден, като видим цялата картина, ще се смеем със сълзи!"
Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

Януш Корчак

ЩЕ СЕ ВЛЮБИШ,КОГАТО СЕ НАУЧИШ ДА ПРОЩАВАШ

ЩЕ СЕ ВЛЮБИШ,КОГАТО СЕ НАУЧИШ ДА ПРОЩАВАШ

Когато порасна, ще се влюбя ли?

- Ще се влюбиш, когато се научиш да прощаваш.

- Аз умея да прощавам! Днес простих на дъжда, че ми намокри обувките и ме заключи между стените за цял един час. Идеше ми да викам, затворените пространства ме изхабяват…

- Не умееш да прощаваш на себе си, малката, а това е по-страшно и от тъмнината, от която толкова се боиш.

- Когато се влюбя, вече няма да ме бъде страх от тъмното, няма никога повече да се страхувам. Любовта е като пералня, в която целият свят влиза смачкан и мръсен, а излиза красив, чист и ухаещ на теменужки.

- Любовта е само за силните хора, а ти си твърде слаба – тя ще те блъска така, както вятърът удря отворен прозорец по време на буря, и накрая ще те счупи, нищичко няма да остане от теб.

- Когато стъклото е счупено, в стаята влиза въздух, а аз обичам да дишам. Когато се влюбя, ще дишам целувки и въздишки, дъхът ми ще гони дъха на някой друг, може би тогава ще разбера как се диша леко? Предпочитам счупените прозорци на любовта пред тежките завеси на самотата…

- Хората често изпадат в тази заблуда – нямат търпение да дръпнат завесите, но зад тях откриват единствено един счупен прозорец. Добре е отсега да разбереш думите ми – животът ти е градина, само нея имаш, ако засадиш единствено мечти и напразни надежди, известно време може и да си щастлива, но накрая ще умреш от глад, ще намразиш хората и себе си със силата, с която някога си обичала и копняла.

- Защо толкова те е страх от любовта? Тя никога не идва напразно. Любовта е покана, а не заплаха, тя те предизвиква да рискуваш, да захвърлиш подредения си живот и да потънеш в хаоса на чувствата, в една прекрасна бъркотия, в която нищо не е на мястото си, но дори и да излезеш с два различни чорапа навън, това ни най-малко не може да те смути, защото си зает да обичаш.

- Най-лошото при любовта е, че тя никога не носи часовник и често избира най-неподходящото време да позвъни на врата ти – когато или си излязъл, или просто те мързи да станеш и да отвориш. Тогава целият ти останал живот зависи от един пропуснат миг, но едва в последствие разбираш за това. Така например, ти би ли се съгласила да ми подариш всички твои любими играчки само срещу обещанието, че някога, някъде, може би, ще получиш в замяна един огромен ванилов сладолед?

- Да.

- Но защо?

- Защото много обичам сладолед!   

из Дневника на Любов




9.03.14 г.

Ако можеш да управляваш материята, ще спреш ли за миг — да помислиш за последствията?
Ако можеш да управляваш хората, ще спреш ли за миг — да помислиш струва ли си?
Ако можеш да бъдеш бог, ще спреш ли за миг — да помислиш притежаваш ли силата да се справиш?