22.04.14 г.

"Никога не бива да се чувстваш виновен, че отстраняваш отровни хора от живота си. Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат - не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен.

Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви."

Даниеле Кьопк

21.04.14 г.

За музика божествена копнея!
Сърцето ми е зажадняло цвете!
О, нека като вино тя се лее,
потоците на песните пуснете!
Като поле изсъхнало, без дъжд,
аз губя свяст: да почне тя веднъж!

Да вдъхна пак мелодията тиха!
Не спирайте! Душите ни са жадни!
Ще махне тя змията, що увиха
покрай сърцето грижи безпощадни.
Как леко тя по жилите минава
и разумът отдъхва си в забрава.

Ту дъх на теменуга полужива
до езеро — блестящо огледало,
когато пладнешкият зной изпива
росата във цветчето премаляло
и то издъхва… А полита аромата
с крилете на зефира над водата;

ту златна чаша със вино пенливо,
което шепне и във искри пламва,
магьосница докато го налива
и със целувки към любов примамва

18.04.14 г.


История за 1 жена и нейните 4 мъже
Имало едно време една жена, която имала четирима мъже.
Жената обичала четвъртият си мъж най-много.
Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и вторият. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала : Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж : Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж : Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият.
Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила вторият мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първият й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
Всъщност, ние всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото. Без значение колко време и усилия полагаме, един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството. Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите. Без значение колко много пъти те са били до нас, в края на пътя те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа. Често го пренебрегваме, преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това, Духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него сега, защото той е част от теб и ще е с теб.