16.12.12 г.

израстваме най-много от най-голямото си страдание

Не забравяйте нито за секунда, че израстваме най-много от най-голямото си страдание. Докато го преживяваме, боли.
Но докато минаваме през него, то лекува. Когато каната с вода падне на пода и се счупи, съдържанието й се излива навън.
Когато животът ви изпрати някоя от своите превратности, помнете, че тя идва, за да ви разчупи и от вас да се излее цялата любов, сила и възможности, които са били скрити до този момент.
И също като счупена кост, ставаме по-здрави на това място.
Робин Шарма

15.12.12 г.

I was lookin' back to see if you were lookin' back at me To see me lookin' back at you

You can free the world you can free my mind
Just as long as my baby's safe from harm tonight

Стих

Да измълча онази тиха, тиха пролет в мен.
Да се залъгвам, че за тебе нещо знача.
Да обещая на морето, че ще съм добре.
И да забравя как ужасно ми се плаче.

Понякога съм облак и така ми се вали,
че мога да удавя цялата вселена.
А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.


13.12.12 г.

П.Д.

Време


Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната, на колко години си или къде си учил.Искам да знам за какво крещиш вътрешно и дали имаш кураж да мечтаеш да се изправиш пред копнежа на сърцето си.Искам да знам дали рискуваш да изглеждаш като глупак заради любовта си, заради мечтите си и за приключението, наречено живот.
Ориа Маунтън Дриймър


Let it go...

"Толкова е важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай прахта. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност."

11.12.12 г.

Няма думи - повярвай - за всичко това.

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене
 
 

Самата болка сладкодумен ме направи.

Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.

  • Да обичаш другите е тежък кръст.
    Любить иных — тяжелый крест…
  • Тишина, ти си най-доброто, което съм чувал.
    Тишина — ты лучшее из того, что слышал.
     
    Представа даже нямам как ще издържа,
    да мисля аз за тебе не мога да се спра.
    Дори за миг да мога да те видя,
    оставам аз без глас и питам се отново:
    Кога ще има щастие за нас?
    Погледна ли пак в твоите очи,
    виждам в тях скритите сълзи.
    Не искам никой да те наранява,
    такъв живот не заслужаваш.
    И ето пак съм пред дилема,
    налага се решение да взема,
    да бъда с теб, не искам вече да се крия,
    кажи, кого ще трябва да убия...
     
     
     

10.12.12 г.

Трудността в литературата не е да пишеш, но да пишеш това, което искаш да кажеш; не да въздействаш на читателя, но да му въздействаш така, както желаеш.

Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.


Нека...


 „Нека казват, че съм живял във времена на мрак,
Нека казват, че съм живял във времена на разруха,
Нека казват, че съм живял във времена на алчност,
Нека казват, че съм живял във времена на егоизъм,
Нека казват, че съм живял във времена на коравосърдечност,
Нека казват, че съм живял във времена на бездушие,

Нека обаче знаят, че на зазоряване е най-тъмно,
Нека обаче знаят, че красотата се ражда от хаоса,
Нека обаче знаят, даряващият от сърце си купува още живот,
Нека обаче знаят, че Бог ни гледа през същите очи, с които гледаме странника,
Нека обаче знаят, че сърцето е домът на душата и
нека знаят, че който сам затваря сърцето си, сам се обрича на бездушие.

Нека помнят, че това беше времето, когато гибелното отчаяние раждаше безсмъртна надежда.
Нека помнят, че това беше времето, когато демоничното насилие раждаше чиста любов.
Времето, когато хората и драконите, демоните и ангелите отново щяха да застанат очи в очи на везните на Съдбата в алхимичния огън на омразата и любовта.”


2.12.12 г.

От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш.