30.08.12 г.

I can't keep myself, and still keep you too




Не те обичам така, както ми се иска.
Това, което трябва да направя, е да избягам от теб!
Обичам те, но я няма тръпката
и тази мисъл ме преследваше по целия пък към вкъщи.
И така, никога не знаеш,
не знаеш достатъчно, докато любовта не приключи...
Докато не изгубим контрол, защото сме понесли повече отколкото можем
 и викаме: "НЕ!"...
Не те обичам така, както ми се иска.
Искам да продължа напред, но не мога да избягам от теб.
Така че, ще подтискам чуствата, ще пазя тайната,
за да не разберат другите...


Задръж любовта си заключена вътре в теб.


Не те обичам така, както ми се иска.
Не мога да стоя безучастен, затова ще се опитам да постъпя правилно.
Имам какво да губя, затова трябва да продължа напред. 
Но мога да запазя едновременно себе си и теб.
Затова ще трабва да се съсредоточа, когато съм сам,
някъде далеч от дома и на опасно място.
Колко пъти преди да успея да те превъзмогна ти казах,
че ще загубиш.
 Не те обичам така, както ми се иска.
Трябва да тръгвам, трябва да продължа напред.
Няма повече да губим време, не можеш да чакаш цял живот.
Ние просто губим време, кога ще свърши всичко това.


Задръж любовта си заключена вътре в теб.




Не те обичам така, както ми се иска.
Обзалагам се, че никой не знае, че всъщност няма нов човек в живота ми.
Знам, че казах че съм те преодолял, но все още имам чувства към теб.
Но не те обичам така, както ми се иска.
Затова трябва да продължим напред с любовта,
само Бог знае,
дали някога ще бъда с теб, объркан съм.
Ти решаваш, ти решаваш.
Не те обичам така, както ми се иска.
Там, където искам да отида, няма да имам нужда от теб.
Бил съм на този път прекалено много пъти...
Не те обичам така, както ми се иска.


Задръж любовта си заключена вътре в теб.

28.08.12 г.

I swear you like when I'm in pain

I told you how your hurt me, baby
But you don't care
Now I'm crying and deserted, baby
But you don't care
Well, I care
I know you don't care too much
Ever since you knew your power
You made me cry
You see these tears falling down to my ears
I swear you like when I'm in pain
I try to tell you all my fears
You still don't care? That's okay.



Breakfast




Просто казвам...

Да те издигна и да те погазя, да те разплача и да съм спокойна, така жестоко искам да си мой, че от обич мога да те мразя!

Нашата среща закъсняла, не е среща а раздяла


27.08.12 г.

ДОКОСВАНИЯ

Отделя се всичко с пределна черта, 
която е допир до нещо друго.
Затворен е стволът в кора - 
чрез нея усеща вятър и дъжд.
Бронирана в люспи е рибата - 
чрез тях осезава звука на вълните.
Морето е стегнато в брегове - 
чрез тях се докосва до жадната суша.
Пригвоздена в женска кожа съм аз - 
чрез нея познавам ласка и рана.
Ние владеем контакт със света 
чрез своите граници само.
И ставайки по-безгранични, 
ще ставаме все по-самотни.
1977
Блага Димитрова


25.08.12 г.

You got to lose to know how to win

video

When the blood dries in my veins
And my, heart feels no more pain
I know, I'll be on my way
To heaven's door

Love...

Любов е да помогнеш!
Любов е да дадеш,
на гладния- надежда,
на сития- копнеж,
на силния- неволя,
на слабия- кураж,
на алчния- сърце,
на можещия- цел,
на гордия- утеха,
на плахия- мечта,
на властния- боязън,
на роба- доброта!
Любов е да раздаваш,
душата си без цел
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.....

Надежда Захариева



  В нея има някаква много странна и необяснима харизма. Нещо, което неудържимо те привлича, без дори ти самият да знаеш защо, по каква причина, как и дали можеш да се отървеш от това чувство, често саморазрушително, защото осъзнаваш, и то толкова ясно, и дълбоко, и отчетливо, че тя не е за теб. Просто не е! Тя  не е за никой. Сякаш е създадена просто за да стои там и да и се радваме. Просто за да живее, както може и си знае, а ние да я наблюдаваме и да й се възхищаваме. Като че е восъчна фигура, перфектна и изваяна, дори в недостатъците си. А те са толкова много! И толкова красиви.Те са съвършени, като самата нея.Те са неизбежни и личими, но на теб не ти пречат, защото тя е създадена за да й се възхищаваш.Тя може всичко което ти не можеш. Тя би казала всичко, което ти нямаш смелост.Тя прави всичко за което ти мечтаеш и не смееш да осъществиш.Тя е всичко, което ти не си и след като помислиш малко осъзнаваш, че всъщност  тя...е нищо.Едно голямо нищо! ЗА нея нищо няма значение, ти нямаш значение, животът няма значение, светът няма значение, времето няма значение. Не й пука от нищо, за нищо, за никой, от никой. И въпреки този си недостатък, тя е перфектна, защото е създадена за да й се възхищаваш. Но, недей,само недей, само, моля те, недей да правиш грешката да я обичаш. Не и тази грешка. Всичко друго, освен това. Ще пострадаш! Да, знаеш го. И какво?,,Не ми пука''- казваш. Ммм,не,не мисля. Тя е просто дух, просто призрак и видение. Нещо, което съществува в момента, което не е известно дали ще го има в бъдеще и дали е било такова в миналото. Ако искаш да се запазиш цял, не обичай.Просто недей! Знаеш го! Да, знаеш го и виждам, че въпреки това си тръгнал по този път. Грешка е! Казваш ми: ,,Да, но тя е перфектна. Не разбираш ли, в нея има някаква харизма, която неудържимо ме привлича. Впримчила ме е в мрежите си, без дори да знам дали и самата тя го осъзнава, и не иска да ме пусне.Аз съм роб на моите желания към нея и съм готов да направя всичко!Всичко за да бъде щастлива, за да бъде с мен. Или дори да не е с мен, поне за да мога да я наблюдавам.Или, дори да не е щастлива, нека поне остане тук.Искам да й се радвам, винаги, до безкрая, до самата моя смърт искам лицето й да е пред очите ми, а ако е възможно тялото й в ръцете ми.Искам да чувам смеха й, историите й, всичко! Тя е моята муза и аз не мога да живея без нея''. Да, добре, разбирам те. И все пак, недей. Защото истината е, че тя е нищо. Тя няма да остане тук, защото е безплътна и безкръвна. Колкото е човек, с привичните за него ниски страсти и грехопадения, толкова и ангел, изящен и красив, отлитащ към небето, отделящ се от земята с всяка изминала секунда, все повече и повече.,,Ще умра за нея''- ми казваш ти. Умри, но и така няма да си с нея! Нейната земя  е ничия, нейната плът е ничия, нейният живот на практика не съществува, точно защото е изпълнен със събития.
И все пак, признавам- в нея има някаква необяснима харизма.
И тогава ти ми казва:,,Вече не!Вече не е необяснима.Ти ми я обясни, току-що.''



Good Night

Celebrate all victories, no matter how big or small.

Бисквитки и мляко, за спокоен сън. Не забравяйте, че утре ви очаква нов ден, пълен с шансове и предизвикателства. Приемете ги с отворени обятия. Изживейте ги!

Out of sight

Do we run?
Should I hide?
For the rest
Of my life


Can we fly?
Do I stay?
We could lose
We could fail

In the moment

It takes
To make plans
Or mistakes





13.08.12 г.

Trip to Gaga Concert

Билетът....
Първа спирка- бензиностанция...малеее колко съм гладнаааа



И жаднаааа..



.


Малко кафе....

И сме готови отново за път :)



В колата съм и пътят изглежда безкраен.....:(




И най- после пристигнахме в София....
Концертът е утре....Let`s see...











 Ден 2

Сутринта баща ми беше изчезнал по работа, а на вън беше очудващо студено, като за летен ден. Оказа се, че нямам и яке. Всичко това обаче не спря майка ми да ме изведе на разходка из града, под предлог, че ще ми купи връхна дреха.
 Не след дълго се озовах пред паметника ,,13 века България". Това е въпросният паметник пред НДК. Бях чула. че възнамеряват да го демонтират, затова реших да се снимам пред него, докато все още е там.






 След няколко метра вървене по Витошка ,която беше нападната от шумни строители и дезориентирани туристи (или по скоро шумни туристи и дезориентирани строители) се натъкнах на един чудесен аутлет. Вече ми е любимият магазин! Не заради самите стоки(които също не са никак лоши) а заради изключително готината и любезна продавачка.
 От там излязох с перфектно ново сако. За да ви го покажа, ще приложа снимката която си направих пред биологическият факултет на Софийки университет. Не че имам нещо общо с биологията, просто на самата сграда е изобразен патронът на университета ми, а именно Климент Охридски.










Не пропуснах да изкупя и един магазин за ядки по Графа.
Прилагам тази отвратителна снимка, просто за да видите шокиращото за мен разнообразие.




Баща ми дойде при нас и всички като едно задружно семейство отидохме на сладкарница.
(Коооолко сладко)




















Прибрахме се в къщи и започнахме подготовката за концерта. Т.е.- наядохме си и си легнахме да спим. Вратите на залата ще се отворят след 2 часа. До тогава- почивка....

Следва продължение...

10.08.12 г.

Lunch with mom

:))
В един мързелив следобед с мама решихме да си сготвим.
Нека започнем с кексчетата.
Приготвихме сместа, наредихме хартийките в тавичката, изляхме сместа и направо в предварително загрятата фурна.
Междувременно нарязахме месото за хрупкавите пилешки хапки.
След 20 минутно печене кексчетата са готови.
Хапките нямат търпение да влязат във фурната
Заливаме кексчетата с течният шоколад, който е към пакетчето на сместа.Той се разтопява предварително на водна баня.

Нека сложим и хапките във фурната.
Междувременно майка ми продължава да аранжира кексчетата. :Д


Вече всичко е приготвено, а аз съм подредила масата.
Пригответе си и вие този прост, бърз и скромен обяд.




Know I'm far from perfect, nothing like your entourage
I can't grant you any wishes, I won't promise you the stars!





T>K>

Bathroom :))







9.08.12 г.

Монолог

Обичам да създавам в главите на хората, представа за една личност. За мен..Но дали това наистина съм аз? Познават ли ме те, изобщо? И най-важното, познавам ли се изобщо аз? Това което хората виждат, това ли, това ли е истината за мен? Или това, което чуват от други?А може би това което аз им казвам...Кое от всички е?
Не знам! И все се питам.защо го правя? Нима..ако спра, нещо ще се промени. Дали пак ще ме уважават? Дали пак ще ме харесват? Дали  пак ще ме търсят?...А  правят ли го изобщо и сега?Не сте ли се питали? Това ли съм аз, не съм ли ...Кой съм? Съществувам ли изобщо? Как мога да докажа, че аз съм тук? Че аз съм реален.Че не съм измислен образ. Че не съм нарисуван герой.Че не се водя от предварително създаден и добре обмислен сценарий? Или, че не съм сън? Как да го докажа? Мога ли?. А можеш ли да го докажеш ти за себе си? Знаеш ли как?
Нима и ти не правиш моята грешка. Дълго и усърдно да създаваш в главите на хората един образ за себе си, които всъщност може би никога не е съществувал и всичко това, просто от...страх? Че истинската ти същност едва ли ще се одобри. Може би всъщност не си толкова забавен, за колкото се мислиш, или  дори не си толкова интелигентен за колкото се представяш, дори повярвай ми твърде възможно е и изобщо да не си интересен. Да не си нищо особено, само така да изглежда. Само така да го правиш да изглежда. И да се чудиш вече от кой пръст да си изсмучеш нещо ново и вълнуващо около теб за да продължиш да подхранваш илюзията КОЛКО СИ ГОТИН! А... всъщност ти кого лъжеш? И...другите ли се опитваш да убедиш... или себе си?