15.11.12 г.

Различно е обичането всеки път. Разделите са винаги едни и същи.


Oчакванията понякога болят. 
Понякога не можеш да си тръгнеш. 
Понякога не стигат всичките цветя, 
за да платиш една-едничка нощ безсънна. 

Завръщанията понякога болят. 
Понякога е дом небето нощно. 
Различно е обичането всеки път.
Разделите са винаги едни и същи. 

Компромисите ли? Те винаги  болят 
(понякога дори и прекаляват). 
Не винаги успяваш да останеш цял.
Нали не мислиш, че е лесно да прощаваш?

Оставанията понякога болят. 
Отказваш до безкрай да се сбогуваш.
Понякога дори и ветровете спят. 
Понякога и гълъбите се целуват.
 
И сънищата ни понякога болят. 
Не знаеш ли? И сенките тъгуват. 
Понякога е скрита много обич в грях.  
Понякога и пеперудите сънуват.

Да те обичам


Да те обичам е като да вярвам в приказки - 
в едни такива щурави, без край. 
В които феите са истински
и няма граници за любовта. 

Да те обичам е като да достроявам сънища.
А после да ги пълня със море. 
Да знам езика на делфините. 
Да са лилави всички ветрове. 

Да те обичам е като да съм направена 
от нощни бризове и от звезди. 
С душа от северни сияния, 
с възможно най-дъждовните очи. 

Да те обичам е да крия с тебе голотата си.
Да вярвам в невъзможните неща.
Да изкрещя без глас тъгата си.
Сама от себе си да се спася. 

Да те обичам е като да пиша стихове. 
От шепа цветни късчета душа
да построя приют за думите. 
Приют за чувства, птици и цветя. 

Да те обичам е като да притежавам залеза. 
От недокосване да ме боли. 
Във всичко да си и навсякъде. 
Да си измислица и да не си.

Да те обичам е като хиляда лудости. 
Като да искам и да мога да летя.
Като компас против самоизгубване. 

... и смисълът на всичко друго на света...

Едно обичане


Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо. 
Като притихнал в тъмното камбанен звук. 
... а всяка тишина е някакво начало. 

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук. 
Дълбоко, колкото безброй морета. 
Да можех с птиците да отлетя на юг... 
И да ме виждат само ветровете. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Научих се (почти) да го отричам. 
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ... 
А после много дълго ще съм птица. 

Едно мълчание ми е заседнало ей тук. 
А думите преливат от очите. 
Тежи от хиляди мълчания светът. 
И все по-тихо става. Все по-тихо. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Дълбоко ми е и ми се потъва. 
Останалото е отвикване един от друг. 
И цял живот умиране - като присъда. 


14.11.12 г.


the game...


...



Тя...

Тя вижда смисъл в малките неща.
Кой би помислил, че може да е сама?
Тя чака тебе... сама е...
Колко дълги дни...
И тя е като теб, нали?
Чака тебе...
Толкова време...

Тя търси нежност в малките неща.
Тя пали свещи, за да не е сама...
Чака тебе...
Но ти не я позна.































8.11.12 г.

Всичко, което ми е нужно.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Най-най-най

Най-хубавият ден? Днешният.
Най-голямата спънка? Страхът.
Най-лесното нещо? Да се заблудиш.
Най-голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най-хубавото развлечение? Работата.
Най-лошото поражение? Отчаянието.
Най-добрите учители? Децата.
Най-първа необходимост? Общуването.
Най-голямото щастие? Да си полезен на другите.
Най-голямата тайна? Смъртта.
Най-неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най-опасният човек? Лъжецът.
Най-коварното чувство? Ненавистта.
Най-красивият подарък? Прошката.
Най-необходимото? Домашното огнище.
Най-краткият път? Правилният.
Най-приятното усещане? Вътрешният мир.
Най-добрата защита? Усмивката.
Най-голямото удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най-мощната сила? Вярата.
Най-стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.

За да...

За да станат устните Ви съблазнителни, говорете добри думи.
За да блестят очите Ви, търсете доброто у хората.
За да не пълнеете, поделете храната си с гладните.
За да са гъсти косите Ви, позволете на детето си да ги роши.
За да е горда осанката Ви, носете в себе си усещането, че никога няма да Ви се наложи да бродите в самота.
Ако Ви потрябва ръка за помощ, тя е винаги при Вас-Вашата собствена.
Когато израстнете, ще разберете, че имате две ръце-една за да помагате на себе си и една за да помагате на другите.
Красотата на жената не е в дрехите, фигурата или прическата. Тя свети в очите и. Очите са вратата към сърцето, в което живее любовта. Годините преминават, но не и красотата.
Нито висока интелигентност, нито въображение, дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов - това е душата на гения.

ПРИТЧА

Една дъщеря се оплакала на баща си:
- Тате, уморих се, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили... Какво да правя?
Вместо отговор, бащата поставил на печката три купички с вода: в едната пуснал морков, в другата сложил яйце, а в третата изсипал кафе. След известно време, извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.
- Какво се промени? – попитал той дъщеря си.
- Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.
- Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни - твърдият морков, след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на еднакво неблагоприятно обстоятелство – кипящата вода. Така е и с хората – силните на вид, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните само стават по-силни и твърди...
- А кафето? – попитала дъщерята.
- О! Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка. Има хора особени, специални, които не се променят по силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации...

КАКВО Е ЛЮБОВТА?


Ето версията на Брад Пит:
Жена ми се разболя. Тя беше постоянно нервна, заради проблеми в работата, личния живот, неговите неуспехи, проблеми с децата. Тя загуби 15 килограма и тежеше около 40, а е само на 35 години. Тя се стопи, постоянно плачеше и беше разочарована от всичко и от всички. Нищо не я радваше, постоянно я болеше главата, сърцето, нервите в гръбначния стълб и ребрата

. Спеше лошо, не можеше да спи по цели нощи и на сутрините беше уморена. Връзката ни беше на ръба. Красотата и си отиваше някъде, появиха и се торбички под очите, тя се отпусна и спря да се грижи за себе си. Тя отказваше да се снима във филми и изобщо за всякакви роли. Аз изгубих надежда и мислех,че скоро ще се разделим... Но после реших да действам. След като имам най-красивата жена в целия свят. Тя е идеал на повече от половината жени и мъже на земята, а на мен ми е позволила да спя до нея и да я прегърна през раменете. Започнах да я засипвам с цветя, целувки и комплименти. Правех и изненади, и и се радвах всяка една минута. Правех и подаръци и живеех заради нея. Говорех на хората само за нея. Всички теми свеждах в нейна страна. Възхвалявах я пред моите и общите ни приятели. Няма да повярвате - но тя разцъфна. Стана по-красива, отколкото беше преди. Качи тегло, престана да нервничи и ме целуваше по-силно, отколкото по-рано. Аз дори не знаех, че тя може ТАКА да целува. И разбрах едно: ЖЕНАТА Е ОТРАЖЕНИЕ НА МЪЖА. АКО Я ОБИЧАШ ДО БЕЗУМСТВО, ТЯ ЩЕ ТИ ОТВЪРНЕ СЪС СЪЩОТО !!!

6.11.12 г.

Мъдрият човек


1. Мъдрият човек стои настрана от съперничеството, алчността и объркването причинено от желанията.

2.Мъдрият е щастлив от живота си, той е добронамерен,  хармонира с всички, говори  малко, но честно, поддържа баланс в работата и живота си.
 Когато е приключи с делата си, той навременно се оттегля.
Дъха му  е чист като дете,
стремежът му винаги е в полза на другите.
 3.Трудно е да разбереш мъдрия. Той е предпазлив като човек, който прекосява река през зимата. Разумен, като човек заобиколен от врагове,
внимателен и резервиран, като гост в чужда къща,
обикновен  като дърво, спокоен като долина
и задълбочен като на водите на езеро.

4.Мъдрият човек има малко притежания, защото е забравил за нещата,
 тяхното присъствие е модел за хора.
Не търси показност, за това блести,
не се хвали, за това изпъква,
не се възвисява, за това заслужава похвалите си,
смирен е, за това се запазва непокътнат.
Остава независим,
дори и да живее заобиколен от слава и блясък
никога не губи на вътрешният си мир.

5.Мъдрецът не е прибързан, и никога да не изгуби контрол над себе си.
6.Мъдрецът никога не обижда никого, и никога не намира основание да отхвърли някого.
7.Мъдър е оня, който познава себе си, който иска да владее себе си, а не другите.

8.Мъдрият, не изглежда достоен да бъде гледан, чувайки го, не изглежда да си заслужава да бъде изслушан, но без съмнение, съдържа в себе си всички добродетели.

9.Мъдрият изглежда, че не прави нищо, и въпреки това, реализира всичко.
10.Мъдрият усеща сърцата на другите като своето. С добрите и с лошите постъпва по правилен начин.
11.Мъдрият изглежда като дете, нищо и никой не му наврежда.
12.Мъдър обръща внимание на неща, които остават незабелязани за другите и цени еднакво големите и малките.
13.Мъдрият да не се бори, но той винаги печели, и не се страхува от смъртта.

14.Мъдрият винаги е в хармония с природата.