15.11.12 г.

Да те обичам


Да те обичам е като да вярвам в приказки - 
в едни такива щурави, без край. 
В които феите са истински
и няма граници за любовта. 

Да те обичам е като да достроявам сънища.
А после да ги пълня със море. 
Да знам езика на делфините. 
Да са лилави всички ветрове. 

Да те обичам е като да съм направена 
от нощни бризове и от звезди. 
С душа от северни сияния, 
с възможно най-дъждовните очи. 

Да те обичам е да крия с тебе голотата си.
Да вярвам в невъзможните неща.
Да изкрещя без глас тъгата си.
Сама от себе си да се спася. 

Да те обичам е като да пиша стихове. 
От шепа цветни късчета душа
да построя приют за думите. 
Приют за чувства, птици и цветя. 

Да те обичам е като да притежавам залеза. 
От недокосване да ме боли. 
Във всичко да си и навсякъде. 
Да си измислица и да не си.

Да те обичам е като хиляда лудости. 
Като да искам и да мога да летя.
Като компас против самоизгубване. 

... и смисълът на всичко друго на света...

Няма коментари:

Публикуване на коментар