8.06.14 г.

"Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват Чудеса. Прошката е акт на Любов към самия Себе си.Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Виe ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да се чувствате зле през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на Любов към самия Себе си. "
Дон Мигел Руис

18.05.14 г.

Не си искал да се родиш, но си тук.

“Един млад мъж попитал дядо си защо животът понякога е толкова труден. Ето отговора на стареца:

- В живота има тъга и радост, загуби и победи, падане и изправяне, глад и изобилие, зло и добро. Не го казвам, за да те отчайвам, а за да ти разкрия реалността. Животът е пътуване, което понякога осъществяваме в светлина, друг път – в сянка.
Не си искал да се родиш, но си тук. Имаш слабости и силни страни. Имаш и двете, защото животът ни дава по две от всичко. Носиш в себе си волята за победа, както и готовността да загубиш. Сърцето ти е способно на състрадание, но и на принизяващо високомерие. Вътре в теб е умението да посрещнеш живота, но и страхът да му обърнеш гръб.
Животът може да ти даде сила. Силата идва от посрещането на житейските бури, от изживяването на загуби, от тъгата и свиването на сърцето, от изпадането в дълбините на скръбта. Трябва да посрещнеш бурята. Трябва да посрещнеш вятъра, студа и мрака. Когато бурята е силна, стой здраво, защото тя не се опитва да те събори, а да те научи да бъдеш силен.
Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието.
Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев. Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден.

И най - неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по - силна и от най - свирепата буря.

Продължавай напред!”



Джоузеф Маршал- “Продължавай напред - изкуството на постоянството”

4.05.14 г.

Когато чакаш някого пет минути -това е необходимост .Когато чакаш няколко часа - това е надежда .Когато чакаш няколко седмици -това е приятелство .Но да чакаш ,когато знаеш ,че няма да дойде -това е любов

22.04.14 г.

"Никога не бива да се чувстваш виновен, че отстраняваш отровни хора от живота си. Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат - не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен.

Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви."

Даниеле Кьопк

21.04.14 г.

За музика божествена копнея!
Сърцето ми е зажадняло цвете!
О, нека като вино тя се лее,
потоците на песните пуснете!
Като поле изсъхнало, без дъжд,
аз губя свяст: да почне тя веднъж!

Да вдъхна пак мелодията тиха!
Не спирайте! Душите ни са жадни!
Ще махне тя змията, що увиха
покрай сърцето грижи безпощадни.
Как леко тя по жилите минава
и разумът отдъхва си в забрава.

Ту дъх на теменуга полужива
до езеро — блестящо огледало,
когато пладнешкият зной изпива
росата във цветчето премаляло
и то издъхва… А полита аромата
с крилете на зефира над водата;

ту златна чаша със вино пенливо,
което шепне и във искри пламва,
магьосница докато го налива
и със целувки към любов примамва

18.04.14 г.


История за 1 жена и нейните 4 мъже
Имало едно време една жена, която имала четирима мъже.
Жената обичала четвъртият си мъж най-много.
Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и вторият. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала : Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж : Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж : Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият.
Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила вторият мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първият й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
Всъщност, ние всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото. Без значение колко време и усилия полагаме, един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството. Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите. Без значение колко много пъти те са били до нас, в края на пътя те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа. Често го пренебрегваме, преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това, Духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него сега, защото той е част от теб и ще е с теб.

25.03.14 г.

"Aко аз съм мравката, която ходи по стъпалото на слона и казва: "Това е дърво!", а друг е мравката, която ходи по хобота и казва: "Това е змия!", а трети е мравката, която ходи по ухото и казва: "Това е листо!" тогава можем ли да заклеймим слона защото не обичаме змии?

Горе долу така стои въпросът и с критиката. Всички неща, които не разбираме и които разделяме и отричаме, са аспекти на едно и също ЦЯЛО, но ние сме твърде малки, за да го разберем. И докато не пораснем, няма как да го осъзнаем и ще продължим да критикуваме всичко, което е извън нашето полезрение. А един ден, като видим цялата картина, ще се смеем със сълзи!"
Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

Януш Корчак

ЩЕ СЕ ВЛЮБИШ,КОГАТО СЕ НАУЧИШ ДА ПРОЩАВАШ

ЩЕ СЕ ВЛЮБИШ,КОГАТО СЕ НАУЧИШ ДА ПРОЩАВАШ

Когато порасна, ще се влюбя ли?

- Ще се влюбиш, когато се научиш да прощаваш.

- Аз умея да прощавам! Днес простих на дъжда, че ми намокри обувките и ме заключи между стените за цял един час. Идеше ми да викам, затворените пространства ме изхабяват…

- Не умееш да прощаваш на себе си, малката, а това е по-страшно и от тъмнината, от която толкова се боиш.

- Когато се влюбя, вече няма да ме бъде страх от тъмното, няма никога повече да се страхувам. Любовта е като пералня, в която целият свят влиза смачкан и мръсен, а излиза красив, чист и ухаещ на теменужки.

- Любовта е само за силните хора, а ти си твърде слаба – тя ще те блъска така, както вятърът удря отворен прозорец по време на буря, и накрая ще те счупи, нищичко няма да остане от теб.

- Когато стъклото е счупено, в стаята влиза въздух, а аз обичам да дишам. Когато се влюбя, ще дишам целувки и въздишки, дъхът ми ще гони дъха на някой друг, може би тогава ще разбера как се диша леко? Предпочитам счупените прозорци на любовта пред тежките завеси на самотата…

- Хората често изпадат в тази заблуда – нямат търпение да дръпнат завесите, но зад тях откриват единствено един счупен прозорец. Добре е отсега да разбереш думите ми – животът ти е градина, само нея имаш, ако засадиш единствено мечти и напразни надежди, известно време може и да си щастлива, но накрая ще умреш от глад, ще намразиш хората и себе си със силата, с която някога си обичала и копняла.

- Защо толкова те е страх от любовта? Тя никога не идва напразно. Любовта е покана, а не заплаха, тя те предизвиква да рискуваш, да захвърлиш подредения си живот и да потънеш в хаоса на чувствата, в една прекрасна бъркотия, в която нищо не е на мястото си, но дори и да излезеш с два различни чорапа навън, това ни най-малко не може да те смути, защото си зает да обичаш.

- Най-лошото при любовта е, че тя никога не носи часовник и често избира най-неподходящото време да позвъни на врата ти – когато или си излязъл, или просто те мързи да станеш и да отвориш. Тогава целият ти останал живот зависи от един пропуснат миг, но едва в последствие разбираш за това. Така например, ти би ли се съгласила да ми подариш всички твои любими играчки само срещу обещанието, че някога, някъде, може би, ще получиш в замяна един огромен ванилов сладолед?

- Да.

- Но защо?

- Защото много обичам сладолед!   

из Дневника на Любов




9.03.14 г.

Ако можеш да управляваш материята, ще спреш ли за миг — да помислиш за последствията?
Ако можеш да управляваш хората, ще спреш ли за миг — да помислиш струва ли си?
Ако можеш да бъдеш бог, ще спреш ли за миг — да помислиш притежаваш ли силата да се справиш?

11.01.14 г.

Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си, ще повториш ли страниците, в които си обичал, без да бъдеш обичан; страниците, в които си давал, без да получаваш? Ще повториш ли разбитите колене на детството и разбитото сърце на младостта, превзетите баири и непревзетите върхове, шепота на звездите в самотните ти нощи, които никога не успя да разгадаеш? Ще признаеш ли любовта си, за която не намери сили да признаеш? Ще повториш ли миговете на слабост и поражения, които предшестваха победите ти? Сълзите, които изплака, и онези, които преглътна, за да се научиш да бъдеш силен? Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си, ще повториш ли мечтите, които загърби, защото ти се струваха неосъществими? Ще поискаш ли обратно недоспалите си очи, възпалени от взиране в слънцето и болката от всяка стъпка извън коловоза, утъпкан от живелите преди теб? Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си – ще повториш ли себе си?