Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, за да може водата от дробовете му да се изпомпва по-бързо.
Другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за казармата и за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света, който приятелю му описвал. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една потискаща, сива стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Тогава сестрата поклатила глава и отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.

Джериес Авад

''Аз не познавам друг белег на превъзходство освен добротата!''
Бетовен

Ако знам, че обичта ще свърши. .

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши ;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал,
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов

„Казаха ми, че за да я накарам да се влюби в мен, трябва да я разсмея. Но всеки път когато тя се смее, аз съм този, който се влюбва.“
Томасо Ферарис

"Когато те погалих осъзнах,че през целия си живот съм бил с празни ръце."

/Алехандро Ходоровски/

Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката и страданието, водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили своя начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любяща загриженост. Красивите хора не са красиви просто по някаква случайност."

Елизабет Кюблер-Рос

Наблюдавал ли си хората? Когато някой се влюби няма нужда да го обявява. Можеш да видиш, че в очите му се е появила една нова дълбочина. Можеш да видиш на лицето му една нова грация, нова красота. Може да видиш в походката му един фин танц. Той си е същият човек, но все пак не е същият. Любовта е влязла в живота му, пролетта е дошла в неговото същество, цветята в душата му са цъфнали. Любовта причинява незабавни трансформации ...