14.09.12 г.

Blurring the lines

Wining and dining, drinking and driving,
Excessive buying, overdosin', dyin',
On our drugs and our love,
And our dreams and our rage.

Blurring the lines,

Between real and the fake.
Dark and lonely,
I need somebody to hold me.

13.09.12 г.

Започни да живееш по Мария Робинсън

 Както казва Мария Робинсън, “Никой не може да се върне назад и да даде ново начало, но всички можем, започвайки от днес, да си осигурим различен край”. Нищо не може да е по-близо до истината. Но преди да започнем този процес на трансформация, трябва да да спрем да правим нещата, които ни дърпат назад.

Ето някои идеи откъде да започнете:

1. Спри да прекарваш време с погрешните хора – животът е твърде кратък, за да прекарваш време с хора, които изсмукват щастието ти. Ако някой те иска в живота си, ще направи място за теб – не би трябвало да се бориш за място там. Никога, ама никога не настоявай да си в живота на някой, който непрекъснато те недооценява. И запомни, че не хората, които са до теб, когато си в най-добра форма, а онези, които остават до теб в най-лошите моменти са истинските ти приятели.

2. Спри да бягаш от проблемите си – изправи се лице в лице с тях. Няма да е лесно. И няма човек на света, който да е способен да се измъкне невредим от абсолютно всеки удар, който му се нанася. От нас не се очаква да сме способни веднага да разрешаваме проблемите си. Не сме направени така. Всъщност създадени сме така, че да се ядосваме, натъжаваме, нараняваме, да се препъваме и да падаме. Защото това е целта на живеенето – да се сблъскваш с проблеми, да се учиш, адаптираш и да ги решаваш с течение на времето.

3. Спри да се самозалъгваш – можеш да излъжеш всеки друг, но не и себе си. Животът ни се подобрява само когато рискуваме, а първият и най-големият риск е да бъдем честни със себе си. Прочетете The Road Less Traveled.

4. Спри да пренебрегваш собствените си нужди – най-болезненото нещо е да изгубиш себе си, обичайки някого, и да забравиш, че и ти си специален. Да, помагай на останалите, но помагай и на себе си. Ако някога ще има момент, в който да направиш нещо, за което имаш страст, или нещо важно за теб – това е сега. Добавка от Мишо: Не мисля, че можем да помагаме реално на хората, ако преди това самите ние не се чувстваме подкрепени, щастливи и обичани – затова отделяйте време за себе си!

5. Спри да се опитваш да бъдеш някой, който не си – едно от най-големите предизвикателства в живота е да бъдеш себе си! Винаги ще има някой по-красив, някой по-умен, някой винаги ще бъде по-млад, но никой никога няма да бъде ТИ. Не се променяй, за да те харесват хората. Бъди себе си и правилните хора ще те обичат.

6. Спри да се държиш за миналото – не можеш да започнеш следващата глава в живота си, ако продължаваш да препрочиташ предишната.

7. Спри да се страхуваш от грешките – да правиш нещо и да сбъркаш е поне 10 пъти по-продуктивно от това да не правиш нищо. Всеки успех има цяла пътека от неуспехи зад себе си и затова всеки провал е стъпка към успеха. И в крайна сметка накрая човек съжалява за нещата, които НЕ е направил, а не за тези, които се е опитал да направи.

8. Спри да се самонаказваш за стари грешки – можем да обикнем неправилния човек или да се тръшкаме да погрешните неща, но без значение колко са се объркали нещата, едно е сигурно – грешките ни помагат да открием правилните хора и неща за нас. Всички правим грешки, имаме борби и дори съжаляваме за неща в миналото си. Но ти НЕ СИ твоите грешки, ти не си твоите борби, ти си тук сега със силата да оформиш деня и бъдещето си. Всяко нещо, което се е случило в живота ти те подготвя за нещо друго, което предстои.

9. Спри да се опиташ да си купиш щастие – много от нещата, които искаме, са скъпи. Но истината е, че нещата, които действително ни носят удовлетворение, са напълно безплатни – любовта, смехът и възможността да правим това, което обичаме. И шоколадът, допълвам аз.

10. Спри да търсиш щастие в хората – ако не си щастлив с това кой си отвътре, няма да си щастлив и в сериозна връзка с някой друг. Първо трябва да откриеш стабилност в своя живот преди да можеш да го споделиш с някого.

11. Спри да бъдеш нерешителен – не мисли твърде дълго, иначе има опасност да създадеш проблеми, които не съществуват. Оценявай ситуациите и действай решително. Не можеш да промениш онова, което отказваш да конфронтираш. Напредъкът изисква риск. Точка! Няма да стигнеш до втора база, ако единият ти крак си стои на първа. (бейзбол, хора, бейзбол)

12. Спри да си мислиш, че не си готов – никой никога не се чувства 100% готов, когато изникне някаква възможност. И причината за това е проста – всички големи възможности в живота ни ни принуждават да излезем извън зоната на удобството, което на практика означава, че поне в началото няма да се чувстваме удобно.

13. Спри да се забъркваш във взаимоотношения по погрешни причини – взаимоотношенията трябва да бъдат избирани мъдро. По-добре да си сам, отколкото в лоша компания. Няма нужда да се бърза. Ако нещо ще става, ще стане на правилното време, с точния човек и за най-доброто и на двама ви. Влюбете се, когато сте готови, а не защото сте самотни.

14. Спри да отхвърляш нови взаимоотношения, защото старите не се проработили – ще осъзнаеш, че всеки човек, когото срещаш в живота си, идва с определена цел. Някои ще те подложат на изпитание, други ще те използват, а от трети ще се учиш. Но най-важното е, че ще дойде някой, който ще извади наяве най-доброто у теб.

15. Спри да се опитваш да се състезаваш с всички останали – не се тревожи за това какво другите правят по-добре от теб. Фокусирай се върху побеждаването на твоите собствени рекорди всеки ден. Успехът е битка единствено между теб и теб.

16. Спри да завиждаш – завистта е да броиш благословенията на някой друг вместо да отбелязваш своите. Задай си въпроса “Какво имам аз, което всички биха искали?”

17. Спри да се оплакваш и самосъжаляваш – превратностите в живота идват с една цел – да те насочват в посоката, в която трябва да вървиш. Можете да не виждаш или разбираш всичко, когато ти се случи, и може би ще е трудно. Но спомни си за миг предишни трудности, през които си минавал. Ще видиш, че най-често се е оказвало, че си заведен до по-добро място, хора, състояние на ума или ситуация. Затова – усмихни се! Нека всички знаят, че днес си по-силен отколкото си бил вчера, и това наистина ще е така.

18. Не задържай негативните емоции – не живей живота си с омраза в сърцето. Защото в крайна сметка ще се окаже, че си наранил себе си повече отколкото хората, които мразиш. Прошката не е да кажеш “Това, което ми причини, е добро”. Тя е да кажеш “Няма да оставя това, което ми причини, цял живот да разрушава щастието ми”. Прошката е отговорът… пусни проблема, намери мир, освободи себе си! И помни, прошката не е само за другите хора, тя е и за теб. Ако трябва, прости и на себе си, продължавай напред и се постарай да се представиш по-добре следващия път.

19. Спри да оставяш другите да те принизят до своето ниво – откажи да понижиш стандартите си, за да им е удобно на ония, които отказваш да повишат своите.

20. Спри да губиш време да се обясняваш на хората – приятелите ти нямат нужда да им се обясняваш, а враговете ти така или иначе няма да ти повярват. Просто върши онова, което знаеш със сърцето си, че е правилно!.

21. Спри да правиш едни и същи неща отново и отново без да си почиваш – времето да поемеш дълбоко дъх е точно, когато нямаш време за това. Ако продължаваш да правиш каквото правиш, ще продължиш да получаваш, каквото получаваш. Понякога е нужно малко да се дистанцираш, за да видиш нещата ясно.

22. Спри да пренебрегваш красотата на малките моменти – наслаждавай се на малките неща, защото един ден може да се обърнеш назад и да се окаже, че именно те са били големите неща. Най-добрата част от живота ти ще се състои в малките, безименни моменти, които прекарваш усмихвайки се с някой важен за теб човек.

23. Спри да се опитваш да правиш нещата съвършени – реалният свят не награждава перфекционистите, а хората, които довеждат нещата до край.

24. Спри да следваш пътя на най-малкото съпротивление – животът не е лесен, особено ако планираш да постинеш нещо значимо. Не тръгвай по лесния път. Извърши нещо свръхестествено!

25. Спри да се държиш сякаш всичко е наред, ако не е така – няма проблем от време на време да се скапваш. Не е нужно винаги да си силен и не трябва непрестанно да доказваш, че всичко върви чудесно. Не трябва да ти пука и за това какво мислят хората – плачи, ако е нужно – здравословно е да пролееш някоя друга сълза. Колкото по-скоро го направиш, толкова по-скоро ще можеш пак да се усмихнеш.

26. Спри да обвиняваш другите за своите проблеми - степента, в която можеш да постигнеш мечтите си, зависи от степента, в която можеш да поемеш отговорност за живота си. Когато обвиняваш другите за това, през което преминаваш, отказваш да поемеш отговорност – и даваш на другите властта над тази част от живота си.

27. Спри да се опитваш да бъдеш всичко за всички – това е невъзможно и ако продължаваш да се опитваш, само ще се скапеш. Но да накараш един човек да се усмихне, може да промени света. Е, може би не целия свят, но неговия със сигурност. Затова стесни фокуса си.

28. Спри да се тревожиш толкова много – тревогата няма да премахне бремето на утрешния ден, само ще открадне радостта от днешния. Един начин да провериш дали нещо си заслужава тревогите е като си зададеш въпроса “Това ще има ли значение след една година? А след три години? А след 5?” Ако не – значи изобщо не си струва да се притесняваш.

29. Спри да се фокусираш върху това, което не искаш да се случи – насочи очите си към онова, което искаш да стане. Позитивното мислене е на първите страници на всяка история за успех. Ако се будиш всяка сутрин с мисълта, че днес ще ти се случи нещо чудесно, и си малко по-наблюдателен през деня, ще откриеш, че най-често си се оказал прав.

30. Спри да бъдеш неблагодарен – без значение колко е добър или труден животът ти, събуждай се всяка сутрин благодарен за него. Защото някой някъде отчаяно се бори за своя. Вместо да си мислиш какво нямаш, опитай се да мислиш за онова, което ти имаш, а на всички други им липсва.
източник: Markandangel.com

6.09.12 г.

Не можеш да спреш човек с порив.


Can't be touched
Can't be stopped
Can't be moved
Can't be rocked
Can't be shook
Came to bring life
Came to get it started
Came to get it right
Turn down the music
Turn up my mics
When will you niggaz learn
I mean what I speak
I do as I say
Open your hearts for me
Look what I got for you
You in the presence of greatness
I'll make it hot for you
Pass the rock to me
Block and I'll run with it
I move when my heart say move
Fierce like a lion
Got nothing to prove
Stubborn as a hot damn mule
God in my corner
Nigga can't lose

Не мога да бъда докосната
Не мога да бъда спряна
Не мога да бъда движена

Не мога да бъда разбита
Не мога да бъда разклатена
Идвам за да внеса живот
Идвам за да започна.
Идвам за да го направя.

Намали музиката
Пусни моята музика

Хора, кога ще се научите?
Мисля това което говоря
Правя това, което казвам
Отвори сърцето си за мен
Виж какво имам за теб
Ти присъстваш на нещо велико
Ще го направя горещо за теб
Хвърли камък по мен
Ще го блокирам и ще избягам

Движа се, когато сърцето ми каже да се движа
Жестока съм като лъв
Нямам какво да доказвам
Упорита съм като магаре
Бог ме наблюдава

Човече, аз няма да загубя.


5.09.12 г.

Моментът на промяната

Има моменти в които просто разбираш, че трябва да се промениш.Да истържеш, да изрежеш, да пречупиш и изхвърлиш от себе си всичко лошо, всичко грешно, всичко което до сега си смятал за неделима част от теб , а всъщност ти е пречило. Всичко, което те спира. Спира твоето развитие, спира твоите стремежи, спира твоят свят и твоят живот. Просто сваляш кожата си, сменяш я като змия, премахваш от себе си тази засъхнала , закостеняла част, която ти пречи да си истински и да вдишваш въздуха, да го чувстваш, да усещаш как влиза в дробовете ти и те изпълва.Тази част от теб, която ти пречи да се чувстваш истински жив и пълноценен. Тази кожа, тази обвивка, която те задушава и възпрепятства красотата и енергията вътре в теб да излязат на яве. Да се развихрят, да се задействат, да се размечтаят. Да са!
 Този момент винаги идва.При някои по рано, при други по късно, за съжаление при някой никога. Но когато и да е, по каквато и да е причина и независимо дали става бавно или бързо ти трябва да се възползваш от него. Да хванеш бика за рогата и гордо и без страх да кажеш, от днес съм друг. От днес аз вече не съм това на което ви приличам, това което сте виждали и възприели до сега. От днес аз вече не съм това което вие искате от мен, това което сте видели и искате да виждате за напред. От днес аз съм нов човек, който започва да живее за себе си и спрямо себе си. Днес аз се спускам с все сила в бурните води и хващам гребена на вълната. Стига съм залагал на сигурното. Стига съм стоял на брега и броейки пясъка съм си мислел, че съм щастлив. Може би звездите са по-красиви, когато ги гледам от открито море. И дори да падна, ще изплувам и пак ще се кача на вълната, защото сърфа и живота ми са в моите ръце. И ще падам и ще ставам , но ще знам, че това което правя е правилното нещо, защото аз съм смел и съм плувец и няма да позволя да се удавя. Защото съм смел! И съм плувец! И съм човек! И съм душа! И съм създаден за да създавам. И съм тук за да бъда и за да имам. Ако това не ви харесва, моля не обръщайте внимание на моята промяна.Отричайте я, мразете я, не я одобрявайте...добре...но тя все още ще си е там, защото вече е факт, който не може да бъде скрит, колкото и да ви се иска.Ще се набива в очите ви и няма да можете да я спрете.Когато процесът започне, той не може да бъде върнат назад. И слава Богу!
 Аз не съм това което бях, аз не съм това което си мислихте че съм. Сега най-после, аз захвърлям всичко и без да поглеждам назад съм най после АЗ!

3.09.12 г.

Един шев


Не ми пука какво ще кажат другите. Отворената ми рана боли и те ме сочат с пръст обвинявайки ме как съм могла да я допусна.Но на мен ми е все едно какво ми казват и как ме гледат. Знам че е грозна и на тях може да им е просто отвратителна, но мен ме и боли. И какво от това? Просто ще взема голямата игла и дълъг черен конец и ще я зашия. Ще зашия кожата си, като оставя отдолу скрито всичко гадно, всичко мръсно и всичко болезнено. Нека си стои там. Ето, последен шев. Ау! Ще зарасне. А, сега аз си заминавам от вас. Вие не заслужавате да ме видите оздравяла. И в щастливият миг, в който ще сваля конеца, вие няма да сте там. Няма да видите колко усмихната ще съм тогава и как няма да има и помен за мен от онзи страшен момент. А вие се чудехте и смеехте. Ето хванете тази черна тънка връв, пропита с кръвта ми. Нека ви радва за дните напред. И когато вие паднете и си цепнете коляно, или някой ви изтръгне сърцето...погледнете раната, погледнете конеца...и просто хванете голямата игла!



The time...2009

Напоследък животът ми е много щастлив. Наистина! Много! Радвам се на всеки миг, дори и трудностите не ми се отразяват зле. Още повече ме мотивират и каляват волята ми. Има обаче нещо, което постоянно ме тормози и ми тежи. Не ми дава мира и е сякаш неизбежно. Нерешим проблем, като единственото спасение от него е да не мислиш. Говоря за времето. Не, не метеорологичното. Макар че и то е много странно, напоследък. Ту, топло, ту вали.но, както и да е, става дума за астрономическото...То,...то тече много бързо. Много бързо! Сякаш всяка секунда е по-кратка от предходната, всеки час, по-къс от предишния и всеки ден минава все по-бързо.Сякаш беше преди няколко минути, когато за последно си легнах, а беше снощи.Точно преди 24 часа.
 Това, наистина много ме смущавам. Чувствам живота си като шепа пясък, който изтича между пръстите ми със скоростта на светлината . Ще ми се да поспра за момент. Ще ми се да се поогледам за миг, но докато го направя и..мига изчезва.
 Затова обичам сутрините, колкото и да ми е досадно да стaвам понякога рано. Защото те ме карат да чувствам началото. Карат ме да усещам, че отварям цяла нова, чиста страница и мога да започна спокойно да пиша. И,  ето защо мразя вечерите. Чувствам ги като изписан лист, който всеки момент трябва да сменя и разлистя, а аз, като че ли току-що съм започнала да описвам какво се случва! Не искам тетрадката на живота ми да е толкова къса или пък да я изписвам така бързо. От друга страна това е неизбежно, не за друго, а защото съм щастлива. Да, точно така, защото съм щастлива.
 Ако ти е скучно и си нещастен, няма да има какво да напишеш и листите ще се разлистват бавно. Ако, обаче денят и като цяло животът ти е пълен с хубави моменти, изненади и ти му се радваш максимално и се вълнуваш от него и го харесваш, о.. о то тогава ще имаш толкова неща за споделяне с тетрадката си и ще бъдеш така превъзбуден и нетърпелив да ги напишеш и ще го правиш така бързо и с такава лекота, че няма да усетиш как листите и тетрадката са... свършили.
 Само дето аз усещам. Усещам как бързо листя,  как изписвам , как треперя, как свършва, сякаш още преди да започне. А така не ми се ще. Още имам какво да видя, още имам какво да покажа, още имам какво да кажа, не още не свършвай още, не. Да, знам, че няма да е сега, но знам, че няма да е и след 100 години.
 Какъв парадокс!  Каква гадна дилема. Един ден като орел или сто години като овца?  Ужас! Защо ,,няма пълно щастие'', както казва майка ми?  Защо?  То дали наистина е невъзможно? Ами ако е възможно, то после остaва ли ти смисъл в живота?  Нали уж важното не било крайната точка,  а пътуването към нея. Защо обаче карам така бързо? Препускам с 200 километра в час, с кола с 200 конски сили. Няма ли да ми е по-добре с истински кон, отколкото с бесен ягуар? А, възможно ли е изобщо в днешното модерно време, в този напреднал свят, завладян от техниката да движиш с каруца, а не с Ферари и най-важното, пак да си щастлив? Възможно ли е всичко да е бавно и въпреки това  да не е протяжно и нещастно?



2.09.12 г.

Лъжата и истината

Вратите на ада се отвориха. И аз бях там.Нямаше на къде да бягам. Поех куршума, поех вината, поех тежестта и изрекох лъжата. И ето ме тук сега.Отново сама. На края на света. Взех всичко и всичко ми взеха. Стигнах дъното, тъмнината, сянката. Най-после!Върнах се там от където дойдох.

Но може би е редно, да започна отначало.
Едно малко момиче тича с все сила към майка си. Прегръща я. После тича с все сила към баща си. Прегръща го. Малкото момиче порасна. Тича с все сила към него. Прегръща го. Целува го. Губи го. Вече е много голяма. Тича с все сила към нея. Спира се. Милва я. Лъже я. Отминава я. И така цял живот. Тичаш, спираш, прегръщаш, лъжеш, тичаш, мръщиш се, целуваш, лъжеш. Тичаш. Спираш.
Престъпление! То дойде в живота ми ,като силен гръм в светъл ден. И преобърна всичко! Малкото момиче вече го нямаше. Не тичах, не целувах, не мълчах. Но продъжих да лъжа. Дори увеличих лъжите. Срещах нови и нови хора, които бързо обиквах и още по бързо наранявах. С лъжи! А приятелите си, със скрити истини. Никой не ме познаваше истински, никой не знаеше коя съм, дори сама се губех в многото си лица, в надеждата си да открия истината, отхвърлях възможноста просто да съм такава и това да е неизбежно, защото някой хора просто се раждат лоши, а после съдбата ги прави още по-лоши, те заслужават да се върнат в ада от където са излезе и така да се прераждат и живот след живот да стават все по-грешни докато не намерят просветелението, което ще ги спаси от вечните мъки.
Но, аз не го намерих. Дори не го потърсих. И ето ме сега. Пред портите на ада. Отново,с една торба лъжи в дясната ръка, а в лявата ми шепа- истината.
Ами сега, след всичко което казах, как може да сте сигурни, че дори в момента не ви лъжа. Че цялата история не е просто смотан разказ, който съм прочела в интернет. Как можете да разберете, кое от всичките неща, които изстрелях, като куршуми от автомат по крехкото ви тяло, са взети от торбата и кои от шепата?

Тайната на поведението

'' - Eто тайната на поведението ми към вас: на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, Максимилиан, за да разбере колко хубав е животът. Затова живейте, бъдете щастливи, мои сърдечно любими деца, и не забравяйте, че до деня, когато господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост ще се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!''
- Граф Монте Кристо