2.09.12 г.

Лъжата и истината

Вратите на ада се отвориха. И аз бях там.Нямаше на къде да бягам. Поех куршума, поех вината, поех тежестта и изрекох лъжата. И ето ме тук сега.Отново сама. На края на света. Взех всичко и всичко ми взеха. Стигнах дъното, тъмнината, сянката. Най-после!Върнах се там от където дойдох.

Но може би е редно, да започна отначало.
Едно малко момиче тича с все сила към майка си. Прегръща я. После тича с все сила към баща си. Прегръща го. Малкото момиче порасна. Тича с все сила към него. Прегръща го. Целува го. Губи го. Вече е много голяма. Тича с все сила към нея. Спира се. Милва я. Лъже я. Отминава я. И така цял живот. Тичаш, спираш, прегръщаш, лъжеш, тичаш, мръщиш се, целуваш, лъжеш. Тичаш. Спираш.
Престъпление! То дойде в живота ми ,като силен гръм в светъл ден. И преобърна всичко! Малкото момиче вече го нямаше. Не тичах, не целувах, не мълчах. Но продъжих да лъжа. Дори увеличих лъжите. Срещах нови и нови хора, които бързо обиквах и още по бързо наранявах. С лъжи! А приятелите си, със скрити истини. Никой не ме познаваше истински, никой не знаеше коя съм, дори сама се губех в многото си лица, в надеждата си да открия истината, отхвърлях възможноста просто да съм такава и това да е неизбежно, защото някой хора просто се раждат лоши, а после съдбата ги прави още по-лоши, те заслужават да се върнат в ада от където са излезе и така да се прераждат и живот след живот да стават все по-грешни докато не намерят просветелението, което ще ги спаси от вечните мъки.
Но, аз не го намерих. Дори не го потърсих. И ето ме сега. Пред портите на ада. Отново,с една торба лъжи в дясната ръка, а в лявата ми шепа- истината.
Ами сега, след всичко което казах, как може да сте сигурни, че дори в момента не ви лъжа. Че цялата история не е просто смотан разказ, който съм прочела в интернет. Как можете да разберете, кое от всичките неща, които изстрелях, като куршуми от автомат по крехкото ви тяло, са взети от торбата и кои от шепата?

Няма коментари:

Публикуване на коментар