"С течение на времето, ще научиш тънката разлика 
между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа 
и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. 
Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., 
нито подаръците са обещания... 
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, 
толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят. 
Ще научиш, че няма значение на колко парчета с
е е пръснало сърцето ти, светът няма да спре,
за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа
собствената си градина и украсява душата си,
вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си
с високо вдигната глава и гледайки напред,
ще се научиш да строиш "днес" всичките си пътища,
защото "утре" може да бъде твърде несигурно
и бъдещето има навика да пропада в бездна…"-
Хорхе Луис Борхес

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“
Засмян, другарят му отвърнал:
„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…“

Poem

“It`s like scream,but no one can hear. You almost feel ashamed that someone could be that important…and without them, you feel like nothing. No one will ever understand how much it hurts. You feel hopeless, like nothing can save you. Then when it’s over, when it’s gone, you almost wish you could have all that bad stuff back, so that you can have the good.”

Силните жени

''Силните жени са като птици, често те се реят в самота. Любов даряват, но любов не просят. Оглеждат се в очите им звезди. В сърцата женски, мъжка сила носят. Следи оставят дето са били. Сами притихват вечер, уморени от дългата заблуда на деня. Леглата им са празни и студени, но пълен с нежна обич е сънят.''

Не трябваше да ми даваш толкова много

Когато всичко е фалшиво, любовта си отива. Но ти трябва да знаеш - аз ще търся сърцето ти, ако го отведеш далеч от мен. Ще пренеса душата ти през огън и лед, магия ще направя ако трябва... Не трябваше да ме изкушаваш, докосвайки ме. Не трябваше да ми даваш толкова много, аз не познавах това, не бях играла тази твоя игра. Сега ми казваш, че другите правели така, но разбери - аз не съм другите! Ще намеря думите, за да опиша твоята стойност. Ще ги изрека без угризение. Ще бъда нова, за да запаля пак огън. Ще се превърна в тези другите, които ти доставят удоволствие. Тяхните игри, ще станат наши, ако това желаеш...

Понякога

Понякога ми липсваш. Понякога ми се иска да върна времето назад и пак да сме заедно. Понякога си спомням за прекрасните моменти, които имахме. Понякога сърцето ми затупква бързо при спомена за теб. Понякога се усмихвам на всичко онова, което преживяхме. Понякога ми се ще да си до мен отново. Понякога изгарям от желание да ме целунеш за един последен път. Понякога ми се ще да ме стоплиш в прегръдката си. Понякога си повтарям името ти на ум. Понякога все още те обичам.
Но понякога се разплаквам, защото ми липсваш. Понякога се питам какво се обърка и ми се иска да върна времето назад, и пак да сме заедно, за да поправя грешките. Понякога с тъга си спомням за моментите, които имахме и ми се приисква да ги върна. Понякога се задъхвам и сърцето ми затупква бързо при спомена за теб, за онова, което ми причини. Понякога с мъка се усмихвам на всичко онова, което преживяхме и преглъщам, напиращите сълзи. Понякога ми се ще да си до мен отново. Понякога се мъча да овладея изгарящото си желание да ме целунеш за един последен път, защото ще ме погубиш. Понякога ми се иска да ме стоплиш в прегръдката си, защото студа на самотата ми ме обзема и замръзвам. Понякога стоя сама в тъмното и си повтарям името ти на ум, за да не те забравя, за да не е било просто сън всичко, което имахме. Понякога ми се ще да спра да те обичам.

Никога не е късно

Никога не е късно да се запиташ: Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре? Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот:да умреш преди смъртта....
"Любов"-Елиф Шафак