My love

Съумееш ли да изпълзиш от бездната на агонията и отчаянието, и вече стъпил на крака, просто да забравиш и да заличиш спомена за източника на твоето нещастие - тогава убедена съм, имаш добър шанс да успееш.

Един влюбен

                                           Новела  

,,Боли да обичаш някого и да не бъдеш обичан в замяна, но това което е по-болезнено е да обичаш някого и никога да не намери куража да покажеш на този човек как се чувстваш. "     
 

 Ето ме и мен. Вече съм в къщата на моята любима. Всичко изглежда толкова прекрасно. Доближавам се до леглото. Лягам на чаршафите й. Миришат на цигари. Колко ли нощи подред си е лягала на тях, завърнала се след поредният нощен клуб, имаща сили само да си легне и да се завие? Те са розови. И прекрасни. Но стига толкова, нека стана. Искам да видя и други неща. Искам да видя всичко. Искам да я опозная. Да я разгадая из основи, а всеки знае, че къщата на човек е отражени на душата му. Ах, каква красива, красива душа. Пъстра!
 Влизам в банята. Виждам, виждам преса за коса няколко черни молива, два парфюма (тя винаги мирише чудесно, вкусно бих казал) и два лака за нокти.Черен и бял. Такава си е тя. Винаги в двете крайности. Или много весела, или безкрайно тъжна.Жени- какво да ги правиш.
 Навсякъде има памучета за лице, изцапани с грим. Милата, пак не е имала време да разтреби. Голяма работа!Прощавам й! Когато човек обича- прощава. А и нали знаете, не е трудно да простиш,трудно е да намериш човек, заради когото си заслужава. Но, почакай,пресата е още топла. Явно скоро е излязла. На къде ли се е отправила този път?
 Връщам се в стаята. Библиотеката й е пълна с всякакви джунджурии и много бижута. Виждат се и изрезки от списания, картинки, брошури. Всичко е подредено(или по-скоро разхвърлено) толкова артистично. Винаги съм знаел, че е безкрайно талантлива, но не очаквах, че е чак толкова.
 Дали да бръкна в някое чекмедже? Нееее, твърде е грубо. Не съм такъв, че да се ровя в чуждите работи. О, добре де, ще бръкна. Пък и тя не ми е чужда. Познавам я. Е, не много добре, но пък ето защо, трябва да бръкна. За да променя това. И да я опозная.Все пак какво знам за нея? Освен, че я обичам. Но, това е ясно. Пределно ясно! На всички! Освен на нея... Но и по-добре. Не мисля, че някога ще се осмеля да призная чувствата си. А в случай, че някой вземе и й каже, ще се скрия в дън земя.Ще ме е страх да я погледна.
 Така че, по-добре така. Разбира се, боли, да знам,че никога няма да бъде моя, но пък как да се откажа от възможността да я съзерцавам толкова спокойно и красиво, толкова дълго. Да гледам естественото й поведение, усмивката, как отмята коса, как се смее на нечия шега и после как бавно приближава сламката на питието до устните си и отпива.Мм... мисля, че мога да гледам това цял живот и никога да не успея да му се насладя до край.
Но, моля ви, кажете ми, нормално ли е? Нормално ли е всяка вечер да си лягам с мисълта за нея? Да виждам като на филмова лента всеки неин жест, всеки момент, всяка усмивка.А после, когато изчерпя това, да се прехвърля към фантазии.Как сме заедно в леглото, с тези хубави завивки. И после как сме заедно на плажа. Заедно в колата. Заедно в дискотеката и в кафето и... а'бе навсякъде! Представял съм си я на всички места, по всички възможни начини, във всички възможни настроения. А пък после, когато най-после успея да заспя, я сънувам. Сънувам я, и в съня ми тя е също толкова красива. Също толкова свежа и уникална. И емоционална и ...и..истинска.И някак, жива.И накрая, се събуждам. И отново, отново мисля за нея. През деня положението е същото, аз просто не спирам. Е, че кажете ми, много ви моля, кажете ми, това нормално ли е?
 Нормално ли е да си влюбен или само аз страдам от тази болест? Хората казват, че съм психопат, преследвач, маниак, но това не е така. Аз просто съм едно влюбено момче, което знае, че никога няма  да бъде обичано. Това съм аз. И ако това е болест, по-добре не ми казвайте лекарството, защото докато другите болести мъчат и убиват, тази ме издига и поддържа жив. И аз я обичам, обичам нея, обичам всички, обичам всичко. Но най- вече обичам моята любима! Само дето тя никога не трябва да разбира. Ето това би ме убило! И се моля да не се случва.Никога...никога...
 Щрак!
О, не,това е входната врата!
...

I'm alive!

I'm back
I'm back
Prouder than ever baby
Louder than ever maybe

One more pill
Just one more beer
One less star in the atmosphere
For us
Maybe she just wanted to be free

Heartless pictures on TV
Change that channel that could've been me
I said
Maybe she just wanted to be free

So I just kept breathing my friends
Waiting for the man to choose
Saying this ain't the day that it ends
Cause there's no white light
And I'm not through

I'm alive
I'm alive

And I've got so much more that I want to do
With the music
Was it music that saved me?
Or the way that you prayed for me?
Guess either way I thank you
I'm alive

Hotel Motel makes it clear
One more voice we will never hear again
But maybe he just wanted to be free

And I don't know
What the hell
What the gods
What the f**k
I'm saying
Half the time
But something devine
Oh devine
Brought me back to you
And I know it

So I just kept breathing my friends
Waiting for some god to choose
Saying this ain't the day that it ends
Cause there's no white light
And I'm not through

I'm alive
I'm alive

And I've got so much more that I want to do
Was it music?
Was it science that saved me?
Or the way that you prayed for me
Guess either way I thank you

I'm alive

And Tomorrow is mine
I said Tomorrow is mine
Said I just got to keep on breathing
I said no
Don't let goooo

Breathing breathing breathing

Got to keep on
Got to keep on
Got to keep on

I just got to keep on breathing
I'm alive
I'm alive

"В крайна сметка няма значение колко години има в живота ти, а колко живот е имало в годините ти."

Ейбрахам Линкълн

 

 

Freedom

Аз търся възможности, не сигурност. … Искам да поемам премерен риск, да мечтая и да градя, да се провалям и да успявам. Отказвам да заменя стимулите за милостиня. Предпочитам житейските предизвикателства пред живота на гарантираното съществуване, трепета от реализацията пред застоялия покой на утопията. Няма да заменя свободата за благотворителност, нито достойнството за подаяния. Моето наследство е да мисля и да действам сам за себе си, да се наслаждавам на плодовете от моите творения и да се изправя смело пред света и да кажа: "Ето, това съм направил." — Хърбърт Хувър

09.07.12

Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено за истината.