16.12.12 г.

израстваме най-много от най-голямото си страдание

Не забравяйте нито за секунда, че израстваме най-много от най-голямото си страдание. Докато го преживяваме, боли.
Но докато минаваме през него, то лекува. Когато каната с вода падне на пода и се счупи, съдържанието й се излива навън.
Когато животът ви изпрати някоя от своите превратности, помнете, че тя идва, за да ви разчупи и от вас да се излее цялата любов, сила и възможности, които са били скрити до този момент.
И също като счупена кост, ставаме по-здрави на това място.
Робин Шарма

15.12.12 г.

I was lookin' back to see if you were lookin' back at me To see me lookin' back at you

You can free the world you can free my mind
Just as long as my baby's safe from harm tonight

Стих

Да измълча онази тиха, тиха пролет в мен.
Да се залъгвам, че за тебе нещо знача.
Да обещая на морето, че ще съм добре.
И да забравя как ужасно ми се плаче.

Понякога съм облак и така ми се вали,
че мога да удавя цялата вселена.
А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.


13.12.12 г.

П.Д.

Време


Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната, на колко години си или къде си учил.Искам да знам за какво крещиш вътрешно и дали имаш кураж да мечтаеш да се изправиш пред копнежа на сърцето си.Искам да знам дали рискуваш да изглеждаш като глупак заради любовта си, заради мечтите си и за приключението, наречено живот.
Ориа Маунтън Дриймър


Let it go...

"Толкова е важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай прахта. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност."

11.12.12 г.

Няма думи - повярвай - за всичко това.

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене
 
 

Самата болка сладкодумен ме направи.

Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.

  • Да обичаш другите е тежък кръст.
    Любить иных — тяжелый крест…
  • Тишина, ти си най-доброто, което съм чувал.
    Тишина — ты лучшее из того, что слышал.
     
    Представа даже нямам как ще издържа,
    да мисля аз за тебе не мога да се спра.
    Дори за миг да мога да те видя,
    оставам аз без глас и питам се отново:
    Кога ще има щастие за нас?
    Погледна ли пак в твоите очи,
    виждам в тях скритите сълзи.
    Не искам никой да те наранява,
    такъв живот не заслужаваш.
    И ето пак съм пред дилема,
    налага се решение да взема,
    да бъда с теб, не искам вече да се крия,
    кажи, кого ще трябва да убия...
     
     
     

10.12.12 г.

Трудността в литературата не е да пишеш, но да пишеш това, което искаш да кажеш; не да въздействаш на читателя, но да му въздействаш така, както желаеш.

Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.


Нека...


 „Нека казват, че съм живял във времена на мрак,
Нека казват, че съм живял във времена на разруха,
Нека казват, че съм живял във времена на алчност,
Нека казват, че съм живял във времена на егоизъм,
Нека казват, че съм живял във времена на коравосърдечност,
Нека казват, че съм живял във времена на бездушие,

Нека обаче знаят, че на зазоряване е най-тъмно,
Нека обаче знаят, че красотата се ражда от хаоса,
Нека обаче знаят, даряващият от сърце си купува още живот,
Нека обаче знаят, че Бог ни гледа през същите очи, с които гледаме странника,
Нека обаче знаят, че сърцето е домът на душата и
нека знаят, че който сам затваря сърцето си, сам се обрича на бездушие.

Нека помнят, че това беше времето, когато гибелното отчаяние раждаше безсмъртна надежда.
Нека помнят, че това беше времето, когато демоничното насилие раждаше чиста любов.
Времето, когато хората и драконите, демоните и ангелите отново щяха да застанат очи в очи на везните на Съдбата в алхимичния огън на омразата и любовта.”


2.12.12 г.

От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш.

15.11.12 г.

Различно е обичането всеки път. Разделите са винаги едни и същи.


Oчакванията понякога болят. 
Понякога не можеш да си тръгнеш. 
Понякога не стигат всичките цветя, 
за да платиш една-едничка нощ безсънна. 

Завръщанията понякога болят. 
Понякога е дом небето нощно. 
Различно е обичането всеки път.
Разделите са винаги едни и същи. 

Компромисите ли? Те винаги  болят 
(понякога дори и прекаляват). 
Не винаги успяваш да останеш цял.
Нали не мислиш, че е лесно да прощаваш?

Оставанията понякога болят. 
Отказваш до безкрай да се сбогуваш.
Понякога дори и ветровете спят. 
Понякога и гълъбите се целуват.
 
И сънищата ни понякога болят. 
Не знаеш ли? И сенките тъгуват. 
Понякога е скрита много обич в грях.  
Понякога и пеперудите сънуват.

Да те обичам


Да те обичам е като да вярвам в приказки - 
в едни такива щурави, без край. 
В които феите са истински
и няма граници за любовта. 

Да те обичам е като да достроявам сънища.
А после да ги пълня със море. 
Да знам езика на делфините. 
Да са лилави всички ветрове. 

Да те обичам е като да съм направена 
от нощни бризове и от звезди. 
С душа от северни сияния, 
с възможно най-дъждовните очи. 

Да те обичам е да крия с тебе голотата си.
Да вярвам в невъзможните неща.
Да изкрещя без глас тъгата си.
Сама от себе си да се спася. 

Да те обичам е като да пиша стихове. 
От шепа цветни късчета душа
да построя приют за думите. 
Приют за чувства, птици и цветя. 

Да те обичам е като да притежавам залеза. 
От недокосване да ме боли. 
Във всичко да си и навсякъде. 
Да си измислица и да не си.

Да те обичам е като хиляда лудости. 
Като да искам и да мога да летя.
Като компас против самоизгубване. 

... и смисълът на всичко друго на света...

Едно обичане


Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо. 
Като притихнал в тъмното камбанен звук. 
... а всяка тишина е някакво начало. 

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук. 
Дълбоко, колкото безброй морета. 
Да можех с птиците да отлетя на юг... 
И да ме виждат само ветровете. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Научих се (почти) да го отричам. 
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ... 
А после много дълго ще съм птица. 

Едно мълчание ми е заседнало ей тук. 
А думите преливат от очите. 
Тежи от хиляди мълчания светът. 
И все по-тихо става. Все по-тихо. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Дълбоко ми е и ми се потъва. 
Останалото е отвикване един от друг. 
И цял живот умиране - като присъда. 


14.11.12 г.


the game...


...



Тя...

Тя вижда смисъл в малките неща.
Кой би помислил, че може да е сама?
Тя чака тебе... сама е...
Колко дълги дни...
И тя е като теб, нали?
Чака тебе...
Толкова време...

Тя търси нежност в малките неща.
Тя пали свещи, за да не е сама...
Чака тебе...
Но ти не я позна.































8.11.12 г.

Всичко, което ми е нужно.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Най-най-най

Най-хубавият ден? Днешният.
Най-голямата спънка? Страхът.
Най-лесното нещо? Да се заблудиш.
Най-голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най-хубавото развлечение? Работата.
Най-лошото поражение? Отчаянието.
Най-добрите учители? Децата.
Най-първа необходимост? Общуването.
Най-голямото щастие? Да си полезен на другите.
Най-голямата тайна? Смъртта.
Най-неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най-опасният човек? Лъжецът.
Най-коварното чувство? Ненавистта.
Най-красивият подарък? Прошката.
Най-необходимото? Домашното огнище.
Най-краткият път? Правилният.
Най-приятното усещане? Вътрешният мир.
Най-добрата защита? Усмивката.
Най-голямото удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най-мощната сила? Вярата.
Най-стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.

За да...

За да станат устните Ви съблазнителни, говорете добри думи.
За да блестят очите Ви, търсете доброто у хората.
За да не пълнеете, поделете храната си с гладните.
За да са гъсти косите Ви, позволете на детето си да ги роши.
За да е горда осанката Ви, носете в себе си усещането, че никога няма да Ви се наложи да бродите в самота.
Ако Ви потрябва ръка за помощ, тя е винаги при Вас-Вашата собствена.
Когато израстнете, ще разберете, че имате две ръце-една за да помагате на себе си и една за да помагате на другите.
Красотата на жената не е в дрехите, фигурата или прическата. Тя свети в очите и. Очите са вратата към сърцето, в което живее любовта. Годините преминават, но не и красотата.
Нито висока интелигентност, нито въображение, дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов - това е душата на гения.

ПРИТЧА

Една дъщеря се оплакала на баща си:
- Тате, уморих се, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили... Какво да правя?
Вместо отговор, бащата поставил на печката три купички с вода: в едната пуснал морков, в другата сложил яйце, а в третата изсипал кафе. След известно време, извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.
- Какво се промени? – попитал той дъщеря си.
- Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.
- Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни - твърдият морков, след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на еднакво неблагоприятно обстоятелство – кипящата вода. Така е и с хората – силните на вид, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните само стават по-силни и твърди...
- А кафето? – попитала дъщерята.
- О! Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка. Има хора особени, специални, които не се променят по силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации...

КАКВО Е ЛЮБОВТА?


Ето версията на Брад Пит:
Жена ми се разболя. Тя беше постоянно нервна, заради проблеми в работата, личния живот, неговите неуспехи, проблеми с децата. Тя загуби 15 килограма и тежеше около 40, а е само на 35 години. Тя се стопи, постоянно плачеше и беше разочарована от всичко и от всички. Нищо не я радваше, постоянно я болеше главата, сърцето, нервите в гръбначния стълб и ребрата

. Спеше лошо, не можеше да спи по цели нощи и на сутрините беше уморена. Връзката ни беше на ръба. Красотата и си отиваше някъде, появиха и се торбички под очите, тя се отпусна и спря да се грижи за себе си. Тя отказваше да се снима във филми и изобщо за всякакви роли. Аз изгубих надежда и мислех,че скоро ще се разделим... Но после реших да действам. След като имам най-красивата жена в целия свят. Тя е идеал на повече от половината жени и мъже на земята, а на мен ми е позволила да спя до нея и да я прегърна през раменете. Започнах да я засипвам с цветя, целувки и комплименти. Правех и изненади, и и се радвах всяка една минута. Правех и подаръци и живеех заради нея. Говорех на хората само за нея. Всички теми свеждах в нейна страна. Възхвалявах я пред моите и общите ни приятели. Няма да повярвате - но тя разцъфна. Стана по-красива, отколкото беше преди. Качи тегло, престана да нервничи и ме целуваше по-силно, отколкото по-рано. Аз дори не знаех, че тя може ТАКА да целува. И разбрах едно: ЖЕНАТА Е ОТРАЖЕНИЕ НА МЪЖА. АКО Я ОБИЧАШ ДО БЕЗУМСТВО, ТЯ ЩЕ ТИ ОТВЪРНЕ СЪС СЪЩОТО !!!

6.11.12 г.

Мъдрият човек


1. Мъдрият човек стои настрана от съперничеството, алчността и объркването причинено от желанията.

2.Мъдрият е щастлив от живота си, той е добронамерен,  хармонира с всички, говори  малко, но честно, поддържа баланс в работата и живота си.
 Когато е приключи с делата си, той навременно се оттегля.
Дъха му  е чист като дете,
стремежът му винаги е в полза на другите.
 3.Трудно е да разбереш мъдрия. Той е предпазлив като човек, който прекосява река през зимата. Разумен, като човек заобиколен от врагове,
внимателен и резервиран, като гост в чужда къща,
обикновен  като дърво, спокоен като долина
и задълбочен като на водите на езеро.

4.Мъдрият човек има малко притежания, защото е забравил за нещата,
 тяхното присъствие е модел за хора.
Не търси показност, за това блести,
не се хвали, за това изпъква,
не се възвисява, за това заслужава похвалите си,
смирен е, за това се запазва непокътнат.
Остава независим,
дори и да живее заобиколен от слава и блясък
никога не губи на вътрешният си мир.

5.Мъдрецът не е прибързан, и никога да не изгуби контрол над себе си.
6.Мъдрецът никога не обижда никого, и никога не намира основание да отхвърли някого.
7.Мъдър е оня, който познава себе си, който иска да владее себе си, а не другите.

8.Мъдрият, не изглежда достоен да бъде гледан, чувайки го, не изглежда да си заслужава да бъде изслушан, но без съмнение, съдържа в себе си всички добродетели.

9.Мъдрият изглежда, че не прави нищо, и въпреки това, реализира всичко.
10.Мъдрият усеща сърцата на другите като своето. С добрите и с лошите постъпва по правилен начин.
11.Мъдрият изглежда като дете, нищо и никой не му наврежда.
12.Мъдър обръща внимание на неща, които остават незабелязани за другите и цени еднакво големите и малките.
13.Мъдрият да не се бори, но той винаги печели, и не се страхува от смъртта.

14.Мъдрият винаги е в хармония с природата.

31.10.12 г.

He still is...

"And I remember when I met him, it was so clear that he was the only one for me...
He was charismatic, MAGNETIC, electric and everybody knew it.
When he walked in every woman's head turned, everyone stood up to talk to him. He was like this hybrid, this mix of a man who couldn't contain himself. I always got the sense that he became torn between being a good person and missing out on all of the opportunities that life could offer a man as magnificent as him. And in that way I understood him and I loved him. I loved him, I loved him.. And I still love him."


Искам

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти,не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.Искам да ме окуражаваш,без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш,без да се нагърбваш с мен.Искам да ме защитаваш без лъжи.Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш,че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно.




30.10.12 г.

Голямата любов

Голямата любов е такава, защото се откроява сред всички преди и след. Защото дори и в ръждата й има блясък.
Голямата любов е такава, защото поне веднъж те е наранявала дълбоко. И точно на нея все си прощавал.
Голямата любов е такава, защото е опирала лицето ти и в прахта, и в небосвода. Защото те е нареждала и разпилявала като пъзел.
Голямата любов е такава, защото точно нейните белези вечно ще болят душата ти. Защото само нейните мигове помниш в детайли.
Голямата любов е такава, защото си я виждал гола, без грим, разчорлена, сутрешно сънена, разярена, разплакана и пак си я боготворил.
Голямата любов е такава, защото те е разхождала по ръба на лудостта. Защото ти е докарвала амнезия, аритмия, невроза, депресия и други медицински термини.
Голямата любов е такава, защото е гравитация и безтегловност. Защото е най- специалната роза на твоята планета.
Голямата любов е такава, защото понякога е невъзможна. Защото с нея не можа вечно да живееш, но е жива и до днес в теб.

Най- важните неща...

" Най- важните неща се изричат винаги най- трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не само това, нали? Най- важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най- лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"
- Стивън Кинг
“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш”

? Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans