„Нека казват, че съм живял във времена на мрак,
Нека казват, че съм живял във времена на разруха,
Нека казват, че съм живял във времена на алчност,
Нека казват, че съм живял във времена на егоизъм,
Нека казват, че съм живял във времена на коравосърдечност,
Нека казват, че съм живял във времена на бездушие,
Нека обаче знаят, че на зазоряване е най-тъмно,
Нека обаче знаят, че красотата се ражда от хаоса,
Нека обаче знаят, даряващият от сърце си купува още живот,
Нека обаче знаят, че Бог ни гледа през същите очи, с които гледаме странника,
Нека обаче знаят, че сърцето е домът на душата и
нека знаят, че който сам затваря сърцето си, сам се обрича на бездушие.
Нека помнят, че това беше времето, когато гибелното отчаяние раждаше безсмъртна надежда.
Нека помнят, че това беше времето, когато демоничното насилие раждаше чиста любов.
Времето, когато хората и драконите, демоните и ангелите отново щяха да застанат очи в очи на везните на Съдбата в алхимичния огън на омразата и любовта.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар