26.03.13 г.

Хората, които оставят следа

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.



- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

16.03.13 г.

You can get addicted to a certain kind of sadness


Не е нужно да показваш красотата на слепия и да казваш истината на глухия. Достатъчно е да не лъжеш този , който те слуша или да не разочароваш очите на онзи , който те гледа! Думите печелят временно , поведението надделява над всичко.

Happiness seems to be loneliness And loneliness chilled my world


Ще извърна погледа си.За напред това ще е единственото ми отрицание.


Понякога

Понякога трябва: Да затвориш очи, за да видиш. Да замълчиш, за да кажеш. Да избягаш, за да се върнеш. Да се изгубиш, за да се намериш. Да паднеш, за да станеш. Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш. Да спреш да търсиш, за да откриеш. Да спреш, за да се огледаш... Да спреш, за да продължиш...

Всичко е било истина, дори и лъжите, в които сме вярвали. Всичко е било истина и тази истина всяка сутрин ни гледа от огледалото.


5.03.13 г.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
и в стаята, която уж е моя
понякога се спира мама.

Прозорците закрива с бели листи, 
праха от масата изтрива, 
поспира се за миг и се замисля, 
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и цели десет дни ще ме обича.

Очите ми закрива с нежни длани, 
със топли ласки ме опива.
Но тя при мен не може да остане-
въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза 
и младостта, която уж е моя, 
трепери в лятната ми риза.

Сама сред топлите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни.
Въздъхва може би и си отива.

В един град и в единн квартал, а в различни светове.