10.02.15 г.

Трите кедрови дървета

cedrus.jpgВ една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видели застанали лице срещу лице заклети врагове - Йезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята.
- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър.
- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.
Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали.
Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем. От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла.
От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада в големия град.
Кедровите дървета горчиво се оплаквали: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не й намери достойно приложение".
Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено. И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.
След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата. И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.
На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба. Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.
Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.
“Ето много, много думи, защото не мога да се докосна до теб. Ако можех да спя с теб и да те държа в обятията си, мастилото би изсъхнало в мастилницата!”

9.02.15 г.

- Знаете ли какво е приятелството? - попита той.
- Да - отвърна тя. - То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепери. – Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай."
- Виктор Юго, "Парижката Света Богородица
Седяха в тишината дълго време.
“Как можем да бъдем така различни и да се
чувстваме така подобни, мислеше Флитър"
.
"Как можем да се чувстваме така различни
и да бъдем така подобни, чудеше се Пип."
"Мисля, че това е тайна."
От филма I am Sam
"Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни." - Николо Макиавели."Владетелят"
"Намери някой, който ще обичаш като луд и той ще ти отвръща със същото. Трябва да опиташ, защото, ако не го направиш, все едно не си живял..!"
"Да срещнеш Джо Блек"
"Обикновенно човек парадира с високото си положение, заради ниското си самочувствие.Увереният в себе си може да си позволи скромен образ." Хорас Браун
Аз съм истинска, истинска, истинска!
Без гримаси. Без фалш. Без преструвки.
Не участвам в измислена приказка.
Не потропвам със златни обувки.
Ако търсиш принцеса - объркал си.
В мен такава жена не вирее.
(Би избягала милата тутакси,
щом неволя в гърба ѝ повее.)
И в графата ти с мъжки момичета
няма как да се впиша. Изобщо!
Имам нужда да бъда обичана.
Не да нося на гръб денонощно.
В ничий образ не влизам. Те - ролите,
са запазена марка на други.
По сценарий играят актьорите.
Не предлагам такива услуги.
В моя свят не допускам от лесните
и достъпни за всяка момчета.
Имат място единствено честните!
(Те не се вкарват в цирк и в клишета.)
Аз съм истинска. Знам, че е плашещо.
Затова и малцина рискуват...
Но в замяна печелят най-важното -
Любовта, за която бленуват..
Васка Мадарова
"Живота е магия. В самата си същност, душата е вълшебна, и във всеки един процес в химята, във всеки поклон и съдействие, в борбата и капитулацията - във всяка мисъл ,която се ражда - магьосничесвото е нейна майка. Унищожиш ли магията , унищожаваш самия живот" 
Стивън Ериксън ,' Малазанската книга на мъртвите:Прах от мечти'
„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия. Хората обаче съдят само по заглавието.“
“Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.”
“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”
Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”
“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”
„Намери жена като теб, жена, която да не ти отстъпва по нищо. Не си позволявай да се влюбиш в някоя, която ще постави интересите и капризите си преди теб.
Обикни онази жена, която може да живее смело и безкомпромисно като теб. Намерижената, която ще те накара да искаш да бъдеш по-добър човек.“
- Красиво Начало
Защото те обичам силно, силно
понякога съм цялата безсилие.
Тогава мога само да притихна
и в тебе да поискам да се скрия.
Защото те обичам много, много
понякога съм малка като точка.
Тогава нищо, нищичко не мога,
освен да светя цялата от обич.
Защото те обичам до полуда,
съвсем нормално - ставам алогична.
(Логична е оксиморон на влюбена.)
Разбираш ли...ужасно те обичам.
Предлагам ти, другата година по това време да сме на плажа,да ми купуваш сладолед и да ми рошиш косата. Предлагам ти, да хванеш самолета и аз моя и ти предлагам да ме чакаш там на летището, до будката за кафе, точно в ляво. Предлагам ти, да си поделим таксито после. Квартирата? И леглото. Сутрините, книгите, случайно купените списания, малкото цветя и многото пясък- в обувките, по тялото, в леглото. Цяло лято? С теб искам да живея само лятото, защото си сладък и хрускаш, когато те целувам, от песъчинките на плажа. Солен си и аз съм солена, пак нямахме време да се изкъпем и пак ще спим на пода, нищо, че смених чаршафите. Да не ги мърсим уж, а и леглото е неудобно, твоята прегръдка по е, какво като е на земята. А сутрин все ставаш преди мен, небрежно си надянал къси гащи и си взел кафе, знаеш как обичам да ме будят с кафе, и ми свиваш цигара. Обичаш ми и пороците, храниш ме с тях, защото знаеш, че и ти си един от тях. А аз винаги ще взимам бира след работа и ще ходим на плажа да се печем на звездите и да се къпем в думи, за които знаем друг път няма да има време. Луната даже ще ни завижда и свенливо ще се крие в полумесец, а морето недоволно ще плясва от време на време, да ни напомня, че не сме сами. Изтърсваме колена и ще ме водиш да танцуваме. Кой би отказал, когато музиката звучи навсякъде и в главата ми, когато сме тук, аз и ти още повече, най-вече ти. Виждам само светлините и теб, и май ми се е замаяла главата от бирата и теб, май. Тръгваме към вкъщи и пак ще спим на земята, виждаш ли как не остава време. Май. Хубаво е , че още е май, май ми харесва. Септември по не, защото септември пак ще се срещаме на летището, но тогава… кой от къде е. Знаеш само лятото съм твоя.Тогава не ни се говори-по есен, следваща среща може и да няма и двамата знаем, че от много думи полза няма. Само няколко стигат обаче. „Другото лято…Искаш ли? Пак?”
М.Янева