Предлагам ти, другата година по това време да сме на плажа,да ми купуваш сладолед и да ми рошиш косата. Предлагам ти, да хванеш самолета и аз моя и ти предлагам да ме чакаш там на летището, до будката за кафе, точно в ляво. Предлагам ти, да си поделим таксито после. Квартирата? И леглото. Сутрините, книгите, случайно купените списания, малкото цветя и многото пясък- в обувките, по тялото, в леглото. Цяло лято? С теб искам да живея само лятото, защото си сладък и хрускаш, когато те целувам, от песъчинките на плажа. Солен си и аз съм солена, пак нямахме време да се изкъпем и пак ще спим на пода, нищо, че смених чаршафите. Да не ги мърсим уж, а и леглото е неудобно, твоята прегръдка по е, какво като е на земята. А сутрин все ставаш преди мен, небрежно си надянал къси гащи и си взел кафе, знаеш как обичам да ме будят с кафе, и ми свиваш цигара. Обичаш ми и пороците, храниш ме с тях, защото знаеш, че и ти си един от тях. А аз винаги ще взимам бира след работа и ще ходим на плажа да се печем на звездите и да се къпем в думи, за които знаем друг път няма да има време. Луната даже ще ни завижда и свенливо ще се крие в полумесец, а морето недоволно ще плясва от време на време, да ни напомня, че не сме сами. Изтърсваме колена и ще ме водиш да танцуваме. Кой би отказал, когато музиката звучи навсякъде и в главата ми, когато сме тук, аз и ти още повече, най-вече ти. Виждам само светлините и теб, и май ми се е замаяла главата от бирата и теб, май. Тръгваме към вкъщи и пак ще спим на земята, виждаш ли как не остава време. Май. Хубаво е , че още е май, май ми харесва. Септември по не, защото септември пак ще се срещаме на летището, но тогава… кой от къде е. Знаеш само лятото съм твоя.Тогава не ни се говори-по есен, следваща среща може и да няма и двамата знаем, че от много думи полза няма. Само няколко стигат обаче. „Другото лято…Искаш ли? Пак?”
М.Янева