Да измълча онази тиха, тиха пролет в мен.
Да се залъгвам, че за тебе нещо знача.
Да обещая на морето, че ще съм добре.
И да забравя как ужасно ми се плаче.
Понякога съм облак и така ми се вали,
че мога да удавя цялата вселена.
А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар