Един шев

Не ми пука какво ще кажат другите. Отворената ми рана боли и те ме сочат с пръст обвинявайки ме как съм могла да я допусна.Но на мен ми е все едно какво ми казват и как ме гледат. Знам че е грозна и на тях може да им е просто отвратителна, но мен ме и боли. И какво от това? Просто ще взема голямата игла и дълъг черен конец и ще я зашия. Ще зашия кожата си, като оставя отдолу скрито всичко гадно, всичко мръсно и всичко болезнено. Нека си стои там. Ето, последен шев. Ау! Ще зарасне. А, сега аз си заминавам от вас. Вие не заслужавате да ме видите оздравяла. И в щастливият миг, в който ще сваля конеца, вие няма да сте там. Няма да видите колко усмихната ще съм тогава и как няма да има и помен за мен от онзи страшен момент. А вие се чудехте и смеехте. Ето хванете тази черна тънка връв, пропита с кръвта ми. Нека ви радва за дните напред. И когато вие паднете и си цепнете коляно, или някой ви изтръгне сърцето...погледнете раната, погледнете конеца...и просто хванете голямата игла!