Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си, ще повториш ли страниците, в които си обичал, без да бъдеш обичан; страниците, в които си давал, без да получаваш? Ще повториш ли разбитите колене на детството и разбитото сърце на младостта, превзетите баири и непревзетите върхове, шепота на звездите в самотните ти нощи, които никога не успя да разгадаеш? Ще признаеш ли любовта си, за която не намери сили да признаеш? Ще повториш ли миговете на слабост и поражения, които предшестваха победите ти? Сълзите, които изплака, и онези, които преглътна, за да се научиш да бъдеш силен? Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си, ще повториш ли мечтите, които загърби, защото ти се струваха неосъществими? Ще поискаш ли обратно недоспалите си очи, възпалени от взиране в слънцето и болката от всяка стъпка извън коловоза, утъпкан от живелите преди теб? Ако можеш да пренапишеш книгата на живота си – ще повториш ли себе си?