9.08.12 г.

Монолог

Обичам да създавам в главите на хората, представа за една личност. За мен..Но дали това наистина съм аз? Познават ли ме те, изобщо? И най-важното, познавам ли се изобщо аз? Това което хората виждат, това ли, това ли е истината за мен? Или това, което чуват от други?А може би това което аз им казвам...Кое от всички е?
Не знам! И все се питам.защо го правя? Нима..ако спра, нещо ще се промени. Дали пак ще ме уважават? Дали пак ще ме харесват? Дали  пак ще ме търсят?...А  правят ли го изобщо и сега?Не сте ли се питали? Това ли съм аз, не съм ли ...Кой съм? Съществувам ли изобщо? Как мога да докажа, че аз съм тук? Че аз съм реален.Че не съм измислен образ. Че не съм нарисуван герой.Че не се водя от предварително създаден и добре обмислен сценарий? Или, че не съм сън? Как да го докажа? Мога ли?. А можеш ли да го докажеш ти за себе си? Знаеш ли как?
Нима и ти не правиш моята грешка. Дълго и усърдно да създаваш в главите на хората един образ за себе си, които всъщност може би никога не е съществувал и всичко това, просто от...страх? Че истинската ти същност едва ли ще се одобри. Може би всъщност не си толкова забавен, за колкото се мислиш, или  дори не си толкова интелигентен за колкото се представяш, дори повярвай ми твърде възможно е и изобщо да не си интересен. Да не си нищо особено, само така да изглежда. Само така да го правиш да изглежда. И да се чудиш вече от кой пръст да си изсмучеш нещо ново и вълнуващо около теб за да продължиш да подхранваш илюзията КОЛКО СИ ГОТИН! А... всъщност ти кого лъжеш? И...другите ли се опитваш да убедиш... или себе си?



Няма коментари:

Публикуване на коментар