точно тогава, когато човек вече не се нуждае от нищо за себе си, Съдбата довежда на пътя му истински приятели, близки, сродни души, спътници и хора, които са привлечени от него, подобно на жадуващите за чиста вода към извора.

ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕ МОЯТА ДУША

Душата ми се нуждае от смисъл в живота. Тя трябва да знае за кого и за какво живее и умира. Тя трябва дълбоко и силно да мечтае и да има любимо дело, чрез което тези мечти могат да бъдат осъществени. Отнемете музиката на Моцарт, живописта на Леонардо, на Галилей – възможността да наблюдава звездите, и те наистина ще останат в самота. Лишете ги от безсънните нощи, моментите на творческо горене, когато забравят и за храна, и за отдих, поставете ги в условията на спокойствието и бездействието на задоволения от лукс и богатство човек и те ще се разболеят физически и душевно. Мъдрите казват, че човек без смисъл в живота, без високи мечти и любими дела е, наистина сам. 

Моята Душа се нуждае не само от дела, заради делата и смисъл заради самия смисъл. Нуждае се от нещо, което да обедини всичко това в едно цяло, съчетаващо живота и смъртта, видимото и невидимото. Душата ми се нуждае от Път, за да знае откъде е дошла и накъде отива. Тя се нуждае от някой, който да я води по Пътя, който в благородството и във всички висши човешки ценности може да бъде пример за нея, някой, на когото тя може да се довери напълно. Мъдрите казват, че човек без Път и без Учител – наистина е сам . 

Душата ми се нуждае от Красотата и от източници на Вдъхновение. Тя се нуждае от съзнание за това, че има неща, има ценности, които не умират. Тя се нуждае от чувството за Вечност и Безсмъртие.
Моята Душа се нуждае от светини, от всички прояви на Красивото, които могат да я вдъхновят така, както и звездите на небето. Мъдрите казват, че човек без светини, без Красотата, без Вечното, без Небе – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от усещане за Божественото присъствие навсякъде и във всичко. Тя има нужда да чувства
това загадъчно, високо, тайнствено Нещо близко и наблизо в радост и страдание, като опора, защитник и покровител, извор на добро и благословение за всичките й благи начинания. Мъдрите казват, че човек без Бог и без Божественото - наистина е сам. 

Душата ми се нуждае от съзнанието, че няма нищо случайно и че не се случва нищо, което тя не би могла да понесе. Тя трябва да знае, че за всичко истинско в живота се дава знак от съдбата. Мъдрите казват, че човек без разбиране за Съдбата си и нейните знамения, Провидението и собственото си предназначение – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от взаимоотношения с друг човек, не просто като прилив на емоции. Нужни са сродни души, такива, които ще споделят с нея Пътя, мечтите, вдъхновението, стремежите. Мъдрите казват, че човек без сродни души, обединени от голямата Любов, без другари – наистина е сам. 

Моята Душа се бои, също и от самотата. Но страховете й са малко по-различни от тези, които споменах по-рано. Тя се страхува да бъдат откъсната от Природата, от Божественото и Красотата, от Вечното, от Съдбата, от Пътя и своето предназначение. Тя съвсем не се притеснява от това какво може да получи или загуби от взаимоотношенията си с останалите. Друго я вълнува:

Душата ми се страхува от загубата на възможността да обича и да дава всичко ценно, чисто и съкровенно, което има. За нея е важно не толкова да бъде обичана, а да обича. Тя се стреми не само да има приятели, но и тя самата да бъде приятел. Тя иска не толкова някой, който да бъде добър към нея, тя иска да проявява добротата си към другите. Вълнува я не начина, по който се държат другите, а как постъпва тя самата.

Оказва се, че щастието на моята Душата не зависи от начина, по който се отнасят другите с нея, не от това, което тя може да получи от тях, а от това, което тя дава и това, което показва. Тя не обича за да бъде любима и не се държи приятелски, за да има приятели. А когато обича, когато дружи, когато дава всичко от себе си, не търсейки нищо в замяна, дори когато не получи отговор – тя вече не е сама … Защото тогава пред нея се отварят безкрайно много начини и възможности за пълноценно изживян живот, основаван изцяло на силата на сърцето, ума, и възвишените мечти …

Звучи парадоксално, но мъдрите казват, че точно тогава, когато човек вече не се нуждае от нищо за себе си, Съдбата довежда на пътя му истински приятели, близки, сродни души, спътници и хора, които са привлечени от него, подобно на жадуващите за чиста вода към извора.