ала още си спомням къде съм живял…
Тогава не бяхме със теб врагове
и ти ме наричаше “брат по съдба”…
А сега се прицелваш във мен отдалеч!
Преди да изпратиш ти към мене смъртта…
В очите ми ти погледни и за миг помисли -
не съм ли ти още аз “брат по съдба”?
И без нас ще изгрее новият ден,
но ще бъда щастлив ако ти си до мен.
И през бурята от огън, през реките от кръв
ти протягам ръка като “брат по съдба”. "
Няма коментари:
Публикуване на коментар