19.04.13 г.

Проклетото време, което винаги умира.


- Няма да умрем – прошепна тя в обятията му.
- Не. Ние няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние ще жи­веем. Винаги ще живеем. Когато се пробуждаш, е пролет, когато си лягаш, е есен, а между тях е хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, ще бъдем вечни и безсмъртни като туптенето на сърцето, като дъжда и вятъра, а това вече е твърде много. Ние побеждаваме дните, любима, а губим годините; но кой иска да разбере това и за кого има значение то? Часът трае цял живот, а мигът е най-близо до вечността.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар