“Предай без да връщаш!”.

Онова, което те кара да съжаляваш, когато вече виждаш светлината в края на дните си, не са пропуснатите покупки: нова кола, лъскави дрехи и бижута, скъпо шампанско, пропуснатите бизнес сделки или 5 звездния ресторант в центъра на града. А съжаляваш за това, точно покрай този ресторант има красива алея, на която все си си обещавал да се поразходиш с любим човек. Съжаляваш, че си пропуснал да дадеш така мечтаната целувка, че си пропуснал да прегръщаш повече децата си, да ги научиш да карат ски, пропуснал си да видиш най-красивото изпълнение на световно известен артист, да казваш по-често колко обичаш, колко много цениш човека до теб, въпреки тоновете "лимони", които сте изяли през всичките тези години. Мечтаеш за пропуснатите песни на птичките в планината, за гледката на най-красивият изгрев на света, за онзи .... неизигран танц на плажа… Сещаш се, че си пропуснал да вярваш в собственото си щастие, и си позволил друг да го определя. И разбира се.... си пропуснал да му простиш за това. Кой си казва: “Ех, щеше ми се да бях работил още повече и по до късно!!! Да прегръщам повече половинката си, децата си, роднините си, както и това да им казвам колко ги ОБИЧАМ!” . Затова остави съжалението за друг път, не съжалявай за нищо и започни да живееш. Отвори сърцето си за щастието, за чудото на живота. То е до теб, просто отказваш да го видиш, защото избираш да затвориш очи. Силно затворените очи водят до душевна слепота. Всичко идва и си отива, но споменът за любовта, за изживяното щастие остава. Постарай се да запомниш колкото можеш повече от доброто. Позволи си големи мечти и казвай по-често “да”, истински добри думи, лъчезарни усимвки и прави всичко на игра. Просто кажи със сърцето си, следващият път, когато направиш подарък: добра дума, молитва, благословия, прегръдка или въздушна целувка: “Предай без да връщаш!”. Сърцето-получател отсреща ще го усети, защото “любовта не се вижда с очите, тя се усеща в сърцето!” - Екзюпери.