че чак дъхът в гърдите ти да спира...
В един миг да политаш със крила,
а в другия – по малко да умираш...
Обичал ли си някога така,
че чувствата отвътре да изгарят...
Любов, омраза, ревност и тъга,
завършващи с безумна страст накрая...
Обичал ли си някога така,
че да тръгваш, после да връщаш,
разбирайки, че никой на света
по този начин няма да прегръщаш...
Обичал ли си някога така?...
Сърцето ти дали се разпознава?
Веднъж ни среща само любовта...
Но чувството... завинаги остава!
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар