Взе сърцето ми и го стисна в ръцете си
с всяка дума, с всеки знак, знаеш как да ме накараш да крещя.
И всяка болка е от теб и всяка сила взимаш в мен и всичко ми казва, "остави, остави" но незная защо, с мен продължаваш да си играеш ти.
Не ми е лесно и на мен да те пусна, всеки шепот, всеки спомен
във всичко около мен има част от теб.
и няма да е истина , а ще е лъжа ако кажа че съм готова да си замина сега.
И не е достатъчно да кажеш, че ти пука за мен
и двамата знаем,че не е така.Твоите чувства са едно голямо нищо, а моята болка и моята любов- това е вече всичко.
Така да бъде, нека ми тежиш.Така да е, щом го решиш.Знай обаче, всяка жена има две лица и ако днес съм само за тебе аз, утре дори спомена за мен ще искаш да изтриеш ти.

А дори да ме молиш дори да крещиш, небето да пада и да тъжиш. Всичко това, ще е само лъжа, за да ме върне при тебе така.
Но, забрави, няма да мога, жена без сърце от сълзи не се трогва.
Няма да стане, не и тогава, защото любовта все някога заминава.