22.06.13 г.

ВИНАГИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЪЖИВИШ НЯКОЙ ДРУГ, ВМЕСТО ЕДИН ПОЕТ


Поезията е тъга и проклятие.
Коридор към нищото
изпълнен с лудост
и фантазия.
Пуйки,
овни,
фалирали монаси.
Всички се надяват, че някой ден
светът ще си спомня за тях,
а може би всъщност е по-добре да се изтрият
всички касети
и видео записи с фалшиви сладости.
Тъй като никой не прави друго,
освен да мисли за себе си,
откъде накъде трябва да се губи време
в слушане как другите стихоплетстват.
Светът е нисък
и доста глуповат.
Може би има малко поезия наоколо,
защото заслужава да има само толкова.
Винаги е по-добре да уважиш някой друг,
вместо един поет.
Поетът е луд и обречен
да натяква толкова много своята проклета истина,
своята идиотска любов,
своята илюзорна красота.
Директорът на банката пази парите ни.
Нотариусът определя собствеността ни.
Полицаят ни пази от крадците.
Шефът ни дава да работим.
Курвата ни прави свирки.
Портиерът ни дава писмата.
Кучето ни прави компания.
Плюнката от горе ни унижава.
Търговецът ни продава коли.
Водещият ни казва заглавието на филм по телевизията.
Но поетите
поетите
пъхнете ги всичките в лудницата
и изхвърлете ключа.
 
Джузепе д'Амброзио Анджелило
превод: Юлиана Радулова



 

Няма коментари:

Публикуване на коментар